Числото
Consumer prices jumped to 6.2% year on year in April, the sharpest single-month acceleration in over two years. Core inflation, which excludes energy and food, doubled in a single month from 1.8% to 4.6%. The breadth of the move rules out any one-off factor: prices are accelerating across the entire basket.
Потребителските цени скочиха до 6,2% на годишна база през април, най-рязкото едномесечно ускорение за повече от две години. Основната инфлация, която изключва енергията и храните, се удвои за един месец от 1,8% до 4,6%. Широкият обхват на движението изключва всякакъв еднократен фактор: цените се ускоряват в целия потребителски кош.
(HICP)
(ХИПЦ)
(excl. E&F)
инфлация
Prices (PPI)
производител
Production
производство
Trade
на дребно
Output
продукция
Output
в услугите
Rate
Indicator (ESI)
климат
(NSI Express)
(НСИ Експрес)
(YoY)
БВП (г/г)
Wages (NSI)
заплата
1. The sharpest monthly acceleration in two years puts headline inflation back above 6% for the first time since mid-2023.
1. Най-рязкото месечно ускорение за последните две години върна годишната инфлация над 6% за първи път от средата на 2023 г.
1.1 Energy led the surge in April, but services, food, and industrial goods all accelerated simultaneously, making this a broad-based move rather than an energy-driven spike.
1.1 Енергийният компонент е една от основните причини, но не и единствената.
2. All four HICP components accelerated simultaneously in April, ruling out any sector-specific explanation for the surge.
2. Всичките четири компонента на ХИПЦ се ускориха едновременно през април.
3. Producer prices extended their upward run in March, setting the stage for further pass-through to consumer prices in the months ahead.
3. Производствените цени продължиха ръста си през март, подготвяйки почвата за по-нататъшно прехвърляне към потребителите.
3.1 Domestic producer prices eased to 2.2% in March while export prices surged to 9.2%, the widest domestic-export gap in over a year.
3.1 Вътрешните производствени цени се забавиха до 2,2% през март, докато експортните скочиха до 9,2% — най-широкото разминаване от над година.
3.2 Bulgarian producer prices are now running well above the Euro Area average, compounding the competitiveness challenge ahead of euro adoption.
3.2 Производствените цени в България вече изпреварват значително средното за Еврозоната, задълбочавайки предизвикателствата пред конкурентоспособността.
4. Services output swung sharply positive in February, reversing a contraction from the prior month.
4. Оборотът в услугите се обърна рязко в положителна посока през февруари, след свиване в предходния месец.
5. Construction sustained its strong growth trajectory through February, the second consecutive month of close to 8% year-on-year expansion.
5. Строителството поддържа силна динамика и през февруари месец с ръст от близо 8% на годишна база.
6. The unemployment rate held at 3.2% in March, a five-year low, with no sign of upward pressure in the labour market.
6. Безработицата се задържа на 3,2% през март, петгодишен минимум. Няма признаци за напрежение.
6.1 Newly registered unemployed fell in February and the three-month average continues to trend lower, signalling no stress beneath the headline rate.
6.1 Новорегистрираните безработни намаляват през февруари, а средното ниво за последните 3 месеца продължава да се понижава.
7. Business confidence softened across all four sectors in April, with construction and retail posting the sharpest declines, though all remain in positive territory.
7. Бизнес климатът се влоши в четирите сектора през април, като строителството и търговията на дребно отчетоха най-рязките спадове.
8. Goods exports recovered to EUR 3.5 billion in February, reversing the January dip.
8. Стоковият износ се възстанови до 3,5 млрд. евро през февруари, компенсирайки спада от януари.
8.1 Imports held broadly flat month on month, extending the demand compression that pulled them sharply lower in January.
8.1 Вносът остана почти непроменен на месечна база през януари.
8.2 The trade deficit narrowed for a second consecutive month to EUR 811 million in February, the tightest reading since last autumn.
8.2 Търговският дефицит се свива за втори пореден месец до 811 млн. евро — най-ниската стойност от есента насам.
9. The current account deficit shrank to EUR 170 million in February from EUR 767 million in January, driven by a seasonal improvement in the services balance.
9. Дефицитът по текущата сметка се сви до 170 млн. евро през февруари от 767 млн. евро през януари.
A Bulgarian media article recently cited a figure that stopped readers: restaurant prices have risen 110% since 2015, more than double the overall HICP increase. Our data confirms the magnitude and adds the structural explanation. Three forces converged to produce this outcome: the post-COVID demand surge into an inelastic supply sector, an accelerating labour cost base, and, most critically, a fundamental failure of fiscal policy transmission. The 2020 VAT cut, designed to lower restaurant prices, was captured entirely by the supply side. We document this through the lens of asymmetric pass-through: the phenomenon where tax cuts are pocketed but tax increases are immediately reflected in prices.
Статия в български медии наскоро цитира цифра, която спира читателите: цените в ресторантите са нараснали с 110% от 2015 г. насам, повече от два пъти повече от общото покачване на ХИПЦ. Нашите данни потвърждават мащаба и добавят структурното обяснение. Три сили са се съединили, за да произведат този резултат: скокът на търсенето след COVID в сектор с нееластично предлагане, ускоряваща се база на разходите за труд и, най-критично, фундаментален провал на фискалната трансмисия. Намалението на ДДС от 2020 г. е изцяло усвоено от страната на предлагането. Документираме това чрез призмата на асиметричното прехвърляне: феноменът, при който намаленията на данъци се задържат от бизнеса, а увеличенията им незабавно се отразяват в цените.
10. Since January 2015, restaurant and cafe prices (CP1111) have risen over 90% cumulatively, against roughly 47% for the headline HICP basket. The spread exceeds 40 percentage points. The two VAT events are marked: the 2020 cut (20%->9%) and the 2025 reversal (9%->20%). The key observation: the VAT cut produced no visible price reduction. The ratchet mechanism, prices rising faster than average, never mean-reverting, is the defining structural feature of this sector.
10. От януари 2015 г. насам цените в заведенията и кафетата (CP1111) са нараснали с над 90% кумулативно, срещу около 47% за общата кошница на ХИПЦ. Разликата надвишава 40 процентни пункта. Отбелязани са двете ДДС събития: намалението от 2020 г. (20%->9%) и връщането от 2025 г. (9%->20%). Ключовото наблюдение: намалението на ДДС не доведе до видимо намаление на цените. Механизмът на ценова храпка, цените нарастват по-бързо от средното и никога не се връщат, е определящата структурна характеристика на сектора.
10.1 Ranked against all 12 two-digit COICOP categories, CP1111 tops the table by a substantial margin. No other consumer expenditure category has compounded at this rate over the decade. Dining out has become Bulgaria's single most inflation-prone spending category, and the broader 'Restaurants & Hotels' aggregate (CP11) sits only marginally lower due to the averaging effect with accommodation services.
10.1 В сравнение с всички 12 двуцифрени категории на COICOP, CP1111 оглавява таблицата с голяма разлика. Нито една друга категория потребителски разходи не е нараснала с такъв темп за десетилетието. Яденето навън се е превърнало в най-инфлационно уязвимата категория разходи в България, а по-широкият агрегат 'Заведения и хотели' (CP11) е само незначително по-нисък поради ефекта на осредняване с хотелиерството.
10.2 The year-on-year series reveals three phases: stable 2015-2019 (low single digits), the COVID-era acceleration peaking at 15-16% in 2022, and the 'still elevated' post-surge plateau since 2024. The persistent above-headline inflation in the third phase, even as global input costs normalised, points to structural, not cyclical, pricing power in the sector. Restaurants have retained their margin expansion from the surge period.
10.2 Годишната серия разкрива три фази: стабилен 2015-2019 (ниски едноцифрени стойности), ускорението в условията на COVID с връх при 15-16% през 2022 г. и плато на 'все още повишени' цени от 2024 г. насам. Устойчивата инфлация над заглавния ХИПЦ в третата фаза, дори след нормализирането на глобалните производствени разходи, сочи към структурна, а не циклична ценова сила в сектора.
10.3 The spread chart eliminates any ambiguity. CP1111 has outpaced headline HICP in almost every single month since 2015, the ratchet effect in operation. The gap widened dramatically in 2022-2023 and has not closed. A persistent +5 to +6 pp monthly spread means restaurant prices are systematically compounding faster than the average consumer basket. There is no evidence of mean-reversion.
10.3 Графиката на разликата премахва всякаква неяснота. CP1111 е надминавал заглавния ХИПЦ в почти всеки месец от 2015 г. насам, ценовата храпка в действие. Разривът се разширява драматично в периода 2022-2023 г. и не се е затворил. Устойчива месечна разлика от +5 до +6 пп означава, че цените в заведенията систематично се натрупват по-бързо от средната потребителска кошница.
10.4 In a cross-country comparison, Bulgaria is not alone: CP1111 outperformance is a pan-European phenomenon tied to post-COVID labour cost normalisation in hospitality. What is notable is the magnitude: Bulgaria's cumulative increase places it among the higher-inflation peers in the CEE group.
10.4 В международното сравнение България не е сама: надпредставянето на CP1111 е паневропейски феномен, свързан с нормализирането на разходите за труд в хотелиерството след COVID. Забележителен е мащабът: кумулативното нарастване в България я нарежда сред партньорите с по-висока инфлация в ЦИЕ.
10.5 Despite a decade of rapid price growth, Bulgarian restaurants remain among the cheapest in the EU in absolute PPP terms, at around 53% of the EU-27 price level.
10.5 Въпреки десетилетие на бърз ценови растеж, заведенията в България остават сред най-евтините в ЕС в абсолютно изражение по ПКС, около 53% от ценовото равнище на ЕС-27.
10.6 The Margherita test grounds the macro argument in lived experience. A pizza that cost 3.53 EUR in 2020 now costs 6.90 EUR, a 95% increase in six years. Wages rose 104% over the same period. The headline: on a per-pizza affordability basis, the average Bulgarian worker is marginally better off. The detail: the January 2025 price jump, connected to the VAT reversal, is visible as a step-change. That is asymmetric pass-through in action: the supply side immediately passed the tax increase to consumers.
10.6 Тестът с Маргарита заземява макро аргумента в реален живот. Пица, която е струвала 3,53 евро през 2020 г., сега струва 6,90 евро, ръст от 95% за шест години. Заплатите са нараснали с 104% за същия период. Заглавието: на база достъпност на пица, средностатистическият български работник е незначително в по-добра позиция. Детайлът: скокът на цените от януари 2025 г., свързан с връщането на ДДС, е ясно видим като стъпково изменение. Това е асиметричното прехвърляне в действие.
10.7 The affordability chart tells the nuanced story. The 2021-2022 window was the period of maximum squeeze: pizza prices jumped before wages caught up. The 2023-2024 wage surge reversed the deterioration. The current trajectory, with wages broadly tracking prices, is consistent with the macro picture of positive but not decisively ahead real wages.
10.7 Графиката за достъпност разказва нюансирана история. Прозорецът 2021-2022 г. беше периодът на максимален натиск: цените на пиците скочиха преди заплатите да настигнат. Вълната от ръст на заплатите в периода 2023-2024 г. обърна влошаването. Настоящата траектория, при която заплатите в широк план следват цените, е в съответствие с макро картината на положителни, но не решително изпреварващи реални заплати.
10.8 The VAT on restaurant services was cut from 20% to 9% in July 2020. If the cut had been passed through, we would expect a large negative MoM bar in July 2020. No such bar appears. When the VAT was restored to 20% in January 2025, prices jumped immediately: the classic ratchet effect. The government's multi-year subsidy, estimated at hundreds of millions of leva annually, was a direct transfer to business margins. This is a textbook failure of fiscal policy transmission.
10.8 ДДС върху ресторантите беше намалено от 20% на 9% през юли 2020 г. Ако намалението беше прехвърлено, трябваше да видим голям отрицателен месечен стълб за юли 2020 г. Такъв не се вижда. Когато ДДС беше върнато на 20% от януари 2025 г., цените скочиха незабавно: класическата ценова храпка. Многогодишната субсидия на правителството, оценявана на стотици милиони лева годишно, е директен трансфер към маржовете на бизнеса. Това е учебников провал на фискалната трансмисия.
10.9 The bread and cereals category (CP0111) confirms the pattern. Here, the VAT was cut to 0% in July 2020, a far more aggressive fiscal intervention than the 11 pp cut in restaurants. The same absence of consumer pass-through is visible: no negative bar in July 2020. Both supply chains, hospitality and food retail, captured the entirety of the fiscal benefit. Asymmetric pass-through is not sector-specific. It is a systemic characteristic of the Bulgarian retail and hospitality pricing environment.
10.9 Категорията хляб и зърнени продукти (CP0111) потвърждава закономерността. Тук ДДС беше намалено до 0% през юли 2020 г., значително по-агресивна фискална интервенция от намалението с 11 пп в ресторантите. Същото отсъствие на прехвърляне към потребителите е видимо: никакъв отрицателен стълб за юли 2020 г. И двете вериги на предлагане са усвоили изцяло фискалната полза. Асиметричното прехвърляне не е секторно специфично. То е системна характеристика на ценовата среда в България.
