1. April inflation accelerated to 6.0%, the sharpest monthly reversal in two years. The disinflation trend that ran through most of 2025 ended in a single reading.

1. Инфлацията в България достигна 6,0% на годишна база за април. За сравнение: преди месец беше 2,8%. Последен път такова ниво е регистрирано преди три години.

1.1 Services led the acceleration: their contribution nearly tripled from 1.2 to 3.2 percentage points. Energy added 1.9 points, up from 0.5. Both components moved simultaneously, pointing to broad demand pressure rather than a base effect in one sector.

1.1 Услугите са основен фактор: приносът им нарасна от 1,2 на 3,2 процентни пункта. Енергията добавя 1,9 пункта при 0,5 пп месец по-рано. Двете компоненти се ускориха паралелно — натискът е широко разпространен, а не изолиран базов ефект.

2. Nominal wages grew 12.9% year-on-year in March, the 12th consecutive month above double digits. Growth remained broad-based across sectors.

2. Средната брутна заплата нараства с 12,9% на годишна база за март. Дванадесети пореден месец с двуцифрен ръст. Ускорението обхваща по-голямата част от икономическите сектори.

2.1 With March inflation at 2.8%, the real wage gap held at +10.1 percentage points. The April HICP reading of 6.0% narrows that gap significantly; the updated picture emerges when April wage data are released.

2.1 При инфлация от 2,8% за март реалните доходи нарастват с 10,1 процентни пункта. Подобно не е отчитано от три години. Данните за април обаче показват ХИПЦ от 6,0%, което значително редуцира реалното увеличение. Точната картина ще стане ясна с данните за заплатите за април.

3. Unemployment held at 3.2% in March, within range of the record lows set in the second half of 2024.

3. Безработицата за март е 3,2% — близо до историческия минимум от средата на 2024 г.

4. The current account deficit widened to EUR 1.6 billion in March, the largest monthly shortfall in five years. A surge in goods imports drove the gap.

4. Дефицитът по текущата сметка за март достигна 1,6 млрд. евро — рекорд за последните пет години. Причината е рязко нараснал стоков внос.

4.1 Goods imports reached EUR 5.3 billion in March while exports climbed to EUR 4.1 billion. The goods deficit of EUR 1.2 billion was the widest since late 2024.

4.1 Вносът на стоки за март е 5,3 млрд. евро, износът — 4,1 млрд. евро. Дефицитът по стоковата търговия е 1,2 млрд. евро — най-голям от края на 2024 г.

4.2 Net new FDI equity inflows reached EUR 260 million in Q1 2026, recovering from a negative reading in Q4 2025. The rolling trend remains below 2023 peaks.

4.2 Нетните ПЧИ в нов акционерен капитал за Q1 2026 са 260 млн. евро. Положителна стойност след отрицателна в Q4 2025. На пълзяща основа нивото остава под рекордните стойности от 2023 г.

4.3 On a rolling four-quarter basis, the current account deficit reached 7.3% of GDP. Goods imports at 44.8% of GDP against exports at 36.4% create a structural gap that services, at 6.4% of GDP, only partially offset.

4.3 На пълзяща годишна основа дефицитът по текущата сметка е 7,3% от БВП. Вносът е 44,8% от БВП, износът — 36,4%. Услугите (6,4% от БВП) компенсират само малка част от разликата.

5. Since January 2020, retail trade has expanded by 29% and fixed investment has more than doubled. Industrial output remains 3% below its pre-pandemic baseline. Building completions track the investment surge at +116%, suggesting the construction pipeline is delivering.

5. От началото на 2020 г. търговията на дребно нарасна с 29%, капиталовите инвестиции се повече от удвоиха. Промишленото производство все още е с 3% под нивото от преди пандемията. Въведените в експлоатация сгради са с 116% над нивото от 2020 г., следвайки ръста на инвестициите.