(HICP)
(ХИПЦ)
Prices (PPI)
Production
Trade
на дребно
Output
продукция
Output
в услугите
Rate
Indicator (ESI)
(NSI Express)
(YoY)
БВП (г/г)
(excl. E&F)
Wages (NSI)
Числото
Services output contracted 1.2% year-on-year in January 2026, a -4.9 pp swing from December. Are we seeing reversal of the positive trend?
Производството в услугите се сви с 1,2% на годишна база през януари 2026 г., което е спад от 4,9 пп спрямо декември. Виждаме ли обрат в позитивния тренд от последните години?
1. Headline HICP re-accelerated to 2.6% year-on-year in March after gradually cooling off the last 5 months.
1. ХИПЦ инфлацията се ускори до 2,6% на годишна база през март, след като постепенно спадаше през последните 5 месеца.
1.1 Disinflation effects from Energy and goods disappeared in March, pushing the overall reading up.
1.1 Дезинфлационните ефекти при цените на енергията и стоките изчезват през март, тласкайки общата инфлация нагоре.
1.2 Energy was the main contributor for the acceleration, likely due to first effects of the Iran war. Services inflation also remains sticky. We are likely to see higher readings in the coming months.
1.2 Цените на енергийните източници са основната причина за ускорението. Вероятно виждаме първите ефекти от конфликта в Иран. Инфлацията в услугите също остава упорита. Вероятно инфлацията ще се ускори значително в следващите месеци.
2. Retail volumes grew 7.3% year-on-year in February 2026. The Bulgarian consumer remains resilient in the current macro environment.
2. Обемът на търговията на дребно нарасна с 7,3% на годишна база през февруари 2026 г. Българският потребител остава устойчив в настоящата макроикономическа среда.
2.1 Food retail continues to lead, consistent with the wage-supported household spending story.
2.1 Инфлацията при хранителните стоки продължава да е сериозна, вероятно в резултат на засилено потребление, подкрепено от ръст на доходите.
2.2 The remarkable growth trend which kicked off more than 5 years ago is not showing signs of reversal.
2.2 Забележителният растеж, стартирал преди повече от 5 години, не показва признаци на обрат.
3. Services output contracted 1.2% year-on-year in January 2026, reversing a strong Q4 with one of the steepest monthly drops ever recorded.
3. Производството в услугите се сви с 1,2% на годишна база през януари 2026 г.. Това е сериозен обрат след силното четвърто тримесечие на 2025 и представлява един от най-рязките месечни спадове, регистрирани някога.
3.1 The slowdown was widespread across categories with the key IT sector export driver recording contraction vs last year.
3.1 Забавянето беше широкообхватно — ключовият IT сектор, двигател на износа, също отчете свиване спрямо предходната година.
3.2 Not all peers have reported numbers yet for January, but from the ones who have, it looks like the negative development in Bulgaria is not an isolated event.
3.2 Не всички страни от региона са публикували данни за януари, но от наличните показатели се вижда, че негативното развитие в България не е изолиран случай.
3.3 For the past 3 years the Services sector has offset the contraction in industrial production, fueling the overall economic growth. The recent slowdown in services output could be an indication for significantly weaker growth ahead.
3.3 В продължение на повече от 3 години секторът на услугите компенсираше свиването в промишлеността, подхранвайки общия икономически растеж. Последното забавяне в производството на услуги може да се окаже повратна точка и сигнал за чувствително по-слаб растеж в следващите месеци.
4. February PPI decelerated to 5.1% year-on-year. The drop looks like a win for the fight against inflation but the gap between domestic and export pricing bears watching.
4. Производствените цени се забавиха до 5,1% на годишна база през февруари. На пръв поглед — победа в борбата с инфлацията, но разминаването между вътрешните цени и тези при износа е притеснително.
4.1 The domestic vs export spread is now 3.7 percentage points and widening. The sharper decline in domestic PPI relative to export prices indicates that Bulgaria is experiencing an internal cooling of energy and input costs, potentially easing local inflationary pressures. It could also signal softening domestic demand.
4.1 Разликата между вътрешния пазар и износа е вече 3,7 процентни пункта и продължава да се разширява. По-рязкото спадане на вътрешните цени спрямо износните цени сигнализира охлаждане на разходите за енергия и суровини на местно ниво, което от своя страна намалява инфлационния натиск. Това разминаване може да сигнализира и за отслабващо вътрешно търсене.
4.2 The sharp drop in Intermediate Goods from roughly 18% in December to 8.7% in February suggest factories are likely seeing a drop-off in orders. This likely reflects a slowdown in the supply chains of EU trading partners like Germany. The decline in Consumer Goods to a mere +1.0% YoY suggests producers have almost entirely lost their pricing power. When PPI for consumer goods is near zero, final demand is too brittle to absorb further price increases.
4.2 Рязкото забавяне на ЦП на междинни продукти от около 18% в декември до 8,7% през февруари е силен сигнал за спад в поръчките. Вероятно това развитие отразява забавяне по производствените вериги на търговски партньори като Германия. Свиването на ЦП на потребителски стоки до едва +1,0% на годишна база сигнализира за почти пълна загуба на ценова сила. Когато ЦП при потребителските стоки се доближи до нулата, крайното търсене е прекалено крехко, за да понесе по-нататъшно поскъпване.
4.3 With intermediate input costs lingering at +8.7% while consumer-facing output prices almost flat at +1.0%, the industrial sector is caught in a strong margin squeeze. This 7.7pp gap is a signal of collapsing pricing power in the face of anemic domestic and European demand.
4.3 При ръст на производствени разходи за суровини от +8,7% и ръст на ЦП на потребителски стоки от само 1,0%, маржовете на промишления сектор ерозират. Разликата от 7,7 пп е сигнал за намаляваща ценова сила в следствие от слабо вътрешно и европейско търсене.
5. January 2026 net electricity output fell 1.9% year-on-year, increasing dependency on imports.
5. Нетното производство на електроенергия спада с 1,9% на годишна база до 3 770 GWh, което увеличава зависимостта от внос.
5.1 The rolling trend lines confirm renewables continue to crowd-out fossil fuels. Recent unscheduled shutdowns at Kozloduy are likely the culprit behind the drop in Nuclear output.
5.1 ВЕИ продължават да изтласкват изкопаемите горива. Непланираните спирания за ремонт от последните месеци в АЕЦ Козлодуй са вероятната причина за спада в производството на електроенергия от ядрени мощности.
5.2 While hydro surged +145% on the reversal of dry January 2025 conditions it was not enough to offset the weakness in nuclear and the negative trend in coal.
5.2 Въпреки скока при ВЕЦ с +145% (нормализиране след сухия януари 2025 г.), нарастването на водноелектрическото производство не е достатъчно да компенсира спада при ядрената енергия и негативната тенденция при въглищата.
