Разходите за крайно потребление на домакинствата нараснаха с 9,4% г/г в Q1 2026 според ревизираните данни на Евростат. Ревизията потвърди и ускори растежа спрямо флаш оценката. Данните съвпадат с реален ръст на заплатите и рекордно нисък коефициент на безработица. На фона на спадащия износ (-7,4% г/г) разривът между вътрешното и външното търсене се задълбочава.
Индексът на промишленото производство се свива с 4,2% г/г в април след ръст от 4,8% в март: обрат от близо 9 пр.п. за един месец, рядко наблюдаван извън периода на COVID.
Свиването е концентрирано в добивната промишленост и енергетиката; преработващата промишленост е близо до нулата (-0,8%), което е по-съвместимо с временен, отколкото със структурен фактор.
Оборотът в търговията на дребно забавя умерено до 8,2% г/г в април след 9,9% в март; ритъмът остава силен и съответства на данните за потреблението от националните сметки.
Строителната продукция нараства с 6,7% г/г в април при минимална разлика спрямо 7,6% в март; секторът запазва сравнително висок темп на растеж за девети пореден месец.
Ревизираните данни потвърждават растеж на БВП от 3,1% г/г в Q1 2026, с 0,1 пр.п. над флаш оценката. Тримесечното изменение в реално изражение е умерено положително; годишният темп поддържа инерцията от 2025 г.
Структурата на растежа е смесена. Разходите за крайно потребление на домакинствата (+9,4% г/г) и брутното капиталообразуване (+9,1%) са двата основни двигателя. Износът обаче намалява с 7,4% г/г, а вносът нараства с 8,2%; нетният износ има съществен отрицателен принос, който компенсира част от вътрешното търсене.
По производствен метод добивната промишленост и енергетиката (-4,6% г/г, принос -0,81 пр.п.) са с най-значителен отрицателен принос. Публичната администрация и образованието (+5,6%, +0,93 пр.п.) и недвижимите имоти (+5,3%, +0,51 пр.п.) са водещите сектори на растежа; структура, съпътствана от силна роля на публичния сектор и пазара на недвижими имоти.
В абсолютни нива крайното потребление и брутното капиталообразуване продължават номиналния си подем, докато нетният износ остава устойчиво отрицателен. Разривът между вноса и износа се задълбочава спрямо Q4 2025 и е видим в натурално изражение.
Износът на стоки и услуги в стойностно изражение намалява за пръв път от 2023 г. Свиването е видимо и при стоките, и при услугите; при настоящата инфлация над 6% реалният износ спада по-чувствително от номиналния, което поставя въпроси относно конкурентоспособността на износните сектори.
Оборотът в сектора на услугите нараства с 5,7% г/г в март 2026 г., солиден темп при сектор, формиращ над половината от БВП. Ускорението е широко базирано: ИКТ (+10,5%), недвижими имоти (+13,3%) и транспорт (+7,0%) са начело; хотелиерството и ресторантьорството са единственият сегмент с лека отрицателна стойност (-0,6%), вероятно сезонен ефект преди пиковия туристически период.
В секторен разрез ИКТ отчита 10,5% ръст г/г, недвижимите имоти: 13,3%, транспортът: 7,0%. Хотелиерството и ресторантьорството са единственият сегмент с отрицателна стойност (-0,6%), което може да е свързано със сезонни фактори преди пиковия туристически период.
Q1 2026 очертава икономика в дуален режим. Вътрешното търсене, от потребление до инвестиции, продължава да нараства със силен темп. В същото време износът свива, добивната промишленост отчита значителен спад и нетният износ е сериозна спирачка на растежа. Ако тази структура се запази, съществува риск от задълбочаване на търговския дисбаланс при продължаващ вътрешен ценови натиск. Данните за услугите добавят нюанс: секторът е стабилен и широко базиран, с ИКТ и недвижими имоти начело, което отчасти обяснява устойчивостта на вътрешното търсене.