★ ЗАКОН · В ДЕТАЙЛ
Народно събрание
Един ВиК оператор на територия, таван на печалбата 10% и цени, обвързани с медианния доход
ВиК услуги
Регулация
Домакинства
Инфраструктура
▾ Покажи
Влиза в сила
8 юни 2026 г.
Бизнес планове 2027–2031: до 30 юни 2026 г.
Засяга
Всички потребители на ВиК
Домакинства, болници, училища, храмове: всички в „битова" категория
ЕС изисква?
Частично
ВиК регулацията е национална компетентност; таванът на печалбата е нетипичен за ЕС
Финансов ефект: ВиК дружества с рентабилност над 10% са задължени да насочат излишъка към инвестиционен фонд за рехабилитация на мрежите; не може да се разпределя като дивидент. Ефектът върху цените зависи от методологията, избрана от КЕВР.
Необходими стъпки
ВиК оператори:
да подадат нов бизнес план за периода 2027–2031 г. до 30 юни 2026 г. КЕВР одобрява до края на 2026 г. и утвърждава цените за 2027 г.
КЕВР:
да избере методология за ценово регулиране (разходи плюс / горна граница на цени / горна граница на приходи). При извънредни събития: произнасяне в 45 дни.
МС:
да актуализира двете ценови наредби в 9 месеца от влизане в сила; операторите да преработят бизнес плановете в допълнителни 6 месеца.
Законът реформира регулацията на ВиК услугите: въвежда задължителен монопол на един оператор на всяка обособена територия, разделя цените по категории потребители и ограничава годишната печалба на ВиК дружествата до 10% от приходите от регулираната дейност.
Основни моменти
- Монопол на обособена територия: На всяка зона (поне една административна единица) може да работи само един ВиК оператор: изричен юридически монопол без конкурентна алтернатива.
- Две категории потребители: Цените се определят разделно за битови и небитови потребители. Битови са домакинствата, детски градини, училища, болници, социални домове, висши училища, читалища, храмове и манастири, а също и всеки небитов потребител с разход до 25 куб. м на месец.
- Таван на печалбата 10%: Годишният финансов резултат от регулираната дейност не може да надвишава 10% от признатите приходи. Всичко над прага задължително постъпва в инвестиционен фонд за рехабилитация.
- Ценова поносимост по формула: Цените се считат за поносими, ако при минимален месечен разход от 2,8 куб. м на човек общата сметка не надвишава 2,5% от медианния доход на домакинство за областта по данни на НСИ.
- Три метода за ценово регулиране: КЕВР може да избира между „разходи плюс", „горна граница на цените" (5-годишен период) и „горна граница на приходите" (5-годишен период).
- Удължаване на договори: Максимум с половината от първоначалния срок: само при добро изпълнение, писмено заявление поне 1 година преди края и доказано подобрение в качеството, ефективността и инвестициите.
- Консолидация на малки зони: КЕВР активно насърчава сливането на по-малки ВиК зони чрез признаване на разходи и по-дълъг бизнес план.
- 15-годишен хоризонт: Дългосрочните показатели (загуби на вода, аварии, енергийна ефективност) трябва да бъдат достигнати до 15 години от приемането.
Кой печели
Битовите потребители: защитени от прекомерни цени чрез формулата за поносимост. Общини с добре работещи оператори: могат да удължат договорите. Мрежите: излишъкът над 10% задължително се реинвестира.
Кой губи
ВиК дружества с рентабилност над 10%: задължени да реинвестират, не да разпределят. Потенциални нови оператори: монополът на обособена територия е изричен.
▸ Забележително
Законът причислява храмове, манастири и читалища към битовите потребители. Те заплащат по по-ниската тарифа за домакинства, не по бизнес тарифата. Разграничаването е изрично и не зависи от размера на потреблението.
▸ В ЕС
ВиК регулацията е национална компетентност в ЕС: моделите варират от пълна общинска собственост (скандинавски страни) до концесии на частни оператори (Франция). Таванът на печалбата от 10% с принудително реинвестиране е нетипичен в европейски контекст и по-скоро наподобява регулациите за естествени монополи в енергетиката, отколкото стандартния ВиК модел. Разделянето на цени по категории потребители е практика, позната в Германия и Австрия.