Законодателство · Парламентарен дайджест
Законът въвежда новите европейски правила за безопасност на продуктите (включително онлайн търговия), урежда представителните съдебни искове на потребителски организации срещу нелоялни търговски практики и актуализира санкциите за опасни стоки на пазара.
Съдът може да отхвърли представителен иск за безсмислено финансиране от трета страна – включително ако финансиращото лице е конкурент на ответника – и да върне исковата молба, което е рядко виждана антиабузна клауза в потребителското законодателство.
Законът транспонира Директива (ЕС) 2020/1828 за представителните искове и прилага Регламент (ЕС) 2023/988 за безопасността на продуктите – задължения, общи за всички държави членки с краен срок съответно 2023 и 2024 г. България приема тези правила с известно закъснение спрямо водещите страни като Германия и Нидерландия, но е в синхрон с мнозинството от страните в Централна и Източна Европа. Характерна особеност е изричното изискване за физическа приемна в областен град като условие за признаване на потребителска организация – изискване, което не е типично за повечето западноевропейски системи.
Народното събрание одобрява закупуването на брегови противокорабни ракетни комплекси за Военноморските сили на България.
Решението не съдържа нито една цифра – нито цена, нито количество, нито срок на доставка – което е необичайно дори за отбранителни придобивания, при които частична публичност е стандартна практика в НАТО.
Влиза в сила от обнародването.
Придобиването на брегови противокорабни системи е стандартна практика сред черноморските и балтийските членки на НАТО/ЕС – Румъния, Финландия, Швеция, Полша и Естония разполагат с подобни комплекси. България е сред по-късно инвестиращите в този клас въоръжения. Типичната европейска практика предвижда поне частично публично оповестяване на рамката на договора, докато в Bulgarian случай никакви параметри не са огласени.
Народното събрание определя кои европейски законодателни проекти ще следи и контролира парламентарно през 2026 г. – общо 68 инициативи в шест приоритетни области.
Металургията се преквалифицира от „защитена специалност" в „приоритетно професионално направление", което променя механизма на държавна подкрепа за студентите в тази област.
Преместването на металургията от „защитена специалност" в „приоритетно направление" е фактически издигане на статуса ѝ – защитените специалности са по-тясна и по-уязвима категория, докато приоритетните направления носят по-стабилно и по-широко държавно финансиране.
Актът разширява защитените специалности в университетите и въвежда нови правила за прием в технически науки, администрация и икономика – поне 20% от местата вече задължително изискват матура по математика.
Задължителният праг от 20% места с математика за икономика и администрация се отлага с цяла година – от 2025/2026 (предишен текст) на 2026/2027 – което означава, че това правило очевидно не е могло да се приложи навреме за настоящата кандидатстудентска кампания.
Правителството официално създава нов институт по криптоикономика и блокчейн към УНСС – Sofia, разширявайки академичната структура на университета в тази специализирана област.
Институтът е единственото подобно специализирано академично звено на университетско ниво в България – странно е, че постановлението не съдържа нито един ред за финансиране или минимална численост.
Управлението на над 246 млн. евро безвъзмездни субсидии за енергийно обновяване на жилищни сгради се прехвърля от Министерството на регионалното развитие към Българската банка за развитие, която поема ролята на разпределител на средствата към общините и сдруженията на собствениците.
Финансирането е 100% безвъзмездно – сдруженията на собствениците не плащат нищо от джоба си, което е изключително рядко при схеми за саниране и практически премахва финансовата бариера пред кандидатстването.
Актът реорганизира вътрешната структура на Държавната агенция за бежанците – разделя една дирекция на две, преименува друга и леко коригира щатния брой на персонала.
Таксите, които горските предприятия превеждат в държавния горски фонд от продажбата на дървесина и недървесни горски продукти, се преизчисляват от левове в евро в очакване на въвеждането на еврото.
Постановлението е с обратна сила – влиза в сила от 1 януари 2026 г., въпреки че е обнародвано на 6 февруари 2026 г.
Държавата дава на „Родопи Еко Проджектс" ЕООД – Златоград изключително право за 35 години да добива дълбока геотермална енергия и да произвежда ток от находище „Шумачевски дол – Андроу" в Родопите.
Въпреки че концесията е за производство на ток от геотермална енергия – нетипично за България ресурс – минималното плащане се дължи дори при нулево производство, което предпазва държавата от „спящи" концесии.
Наредбата въвежда държавен образователен стандарт за обучението по професията „Корабни машини и механизми", определяйки изискванията, компетентностите и условията за придобиване на трета степен на професионална квалификация.
Наредбата въвежда нов държавен образователен стандарт за професия „Фермерство", който урежда изискванията за обучение и квалификация по тази професия от 1-ва до 4-та степен.
Наредбата въвежда държавен образователен стандарт за нова професия „Арома услуги", по която вече може да се провежда официално професионално обучение с призната четвърта степен на квалификация.
Наредбата пренаименува и прецизира техническите изисквания за кръгови кръстовища в урбанизирани територии и по пътищата, премахва остарели препратки и актуализира правила за паркоместа и светофарна уредба.
Таблиците с конкретните размери на паркоместата са изцяло премахнати от наредбата и изнесени в отделен нормативен акт – което означава, че проектантите трябва да следят два различни документа за едно и също строително решение.
Актуализират се правилата за лекарствено лечение на стомашно-чревни заболявания в България чрез промяна на фармако-терапевтичното ръководство, което определя кои лекарства се предписват и реимбурсират при тези диагнози.
Цялото съдържание на ръководството – включително кои лекарства се реимбурсират и при какви условия – е скрито от печатния брой на Държавен вестник и е достъпно единствено онлайн като притурка, което затруднява проследимостта за граждани без интернет достъп.
Таксата за издаване на разрешения за засаждане на лозя се преизчислява от левове в евро заради въвеждането на еврото в България.
При официалния курс на конвертиране (1,95583 лв./евро) 1500 лв. се равняват точно на 766,94 евро – сумата е идентична по стойност, просто изразена в новата валута.
Актът разширява автоматизирания обмен на данни между АПИ, МВР и Агенция „Митници", за да включи секционен контрол на средната скорост и контрол на масата на превозните средства – не само нарушения, свързани с пътни такси.
Актът въвежда напълно автоматизирано правоприлагане за превишаване на средната скорост – системата генерира и изпраща готови за обработка записи към МВР без участие на служител, което е съществена стъпка към „безкамерно" автоматично санкциониране на движещи се нарушения.
Коригира се техническа грешка в правилника на КЗЛД – погрешно посочената дата „8 януари 2025 г." се заменя с правилната „8 януари 2026 г."
Актът урежда как активни клиенти, граждански енергийни общности и общности за възобновяема енергия могат официално да участват на електроенергийния пазар и да споделят произведена зелена енергия помежду си.
Споразумението урежда пълния набор от привилегии, имунитети и данъчни освобождавания, които България предоставя на ОИСР и нейния персонал в контекста на процеса по присъединяване на страната към организацията.