Законодателство · Парламентарен дайджест
Законът легализира и урежда използването на публично поставени автоматични дефибрилатори (АЕД) от всеки човек – не само от медицински специалист – при внезапен сърдечен арест.
До момента законът не е предвиждал изрично право на немедицински лица да използват дефибрилатор – обичайният уред в търговски центрове и летища де факто е стоял без ясна правна рамка кой и кога може да го включи.
Повечето западноевропейски държави (Франция, Германия, Нидерландия, скандинавските страни) отдавна имат уредба за публични АЕД и право на немедицински лица да ги използват, като в някои страни се изисква и регистрация на устройствата в национален регистър. България се нарежда сред по-късно регулиращите тази материя. Типичната европейска практика включва и задължително разполагане на АЕД на определени обществени места – каквото задължение в настоящия закон засега липсва.
Законът въвежда понятието „оперативна площадка" – място за кацане, излитане и товарни операции на самолети и хеликоптери извън летищата – и урежда правната му основа.
Законът позволява самият командир на въздухоплавателното средство – не държавен орган – да определя оперативната площадка, което е нетипично широко делегиране на правомощия на частно лице.
Влиза в сила от обнародването.
Понятието за площадки извън летищата съществува в европейското въздухоплавателно право – регламентите на EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) уреждат „operating sites" при операции с хеликоптери и въздухоплавателни средства с вертикално излитане. България привежда националния си закон в съответствие с тази рамка, като доуточнява термините на местно ниво.
Законът въвежда задължителна регистрация на тротинетки и други индивидуални електрически превозни средства в общините и разрешава монтирането на камери за контрол на движението по пътищата.
Регистрацията на тротинетки се въвежда, но конкретната санкция за липса на регистрация едновременно се отменя от закона – което означава, че задължението съществува, но наказанието за неизпълнението му е временно в правен вакуум до приемането на новата наредба.
Регистрацията на електрически тротинетки и подобни превозни средства се въвежда в различни европейски държави, но подходите се различават значително – Франция и Германия изискват задължителна застраховка и/или регистрация, докато други страни разчитат само на правила за движение без формален регистър. България е сред по-късно действащите държави в тази сфера. Специфичното тук е, че регистрацията е общинска, а не централна – нетипично за европейската практика.
Законът закрива Комисията за противодействие на корупцията и прехвърля всичките й функции – превенция, декларации за имущество и конфликт на интереси – към Сметната палата, която се превръща в единен антикорупционен орган с одиторски функции.
Информацията, станала известна на служителите на Сметната палата при проверки, се третира като държавна тайна (класифицирана информация) – рядко широко приложение на режима на класификация спрямо антикорупционен административен орган.
Повечето държави членки имат специализирани органи за декларации за имущество и конфликт на интереси на публични длъжностни лица, но е сравнително рядко те да се обединяват с върховния одитен орган – типичният европейски модел разделя одитната от антикорупционната функция. Франция, Румъния и Словакия поддържат отделни агенции за интегритет. България е необичаен случай с тази концентрация на правомощия в Сметната палата, която едновременно одитира публичните средства и проверява декларациите на над 52 категории лица.
Законът въвежда задължителна регистрация, застраховка и технически контрол за всички бизнеси, предлагащи срещу заплащане рискови развлечения – от увеселителни паркове и джетове до парашутни скокове и полети с парапланер.
Заличаването на регистрацията при изтекла застраховка е автоматично и настъпва само 14 дни след края на полицата – без предупреждение или допълнителна процедура, което на практика може да спре дейността на оператор заради административно закъснение при подновяване.
Повечето държави членки регулират безопасността на увеселителни паркове и атракционни съоръжения, но правната рамка е силно фрагментирана – няма единна европейска директива, която да обхваща комплексно увеселителни, въздушни и водни атракции в един закон. България е сред малкото, създали единен хоризонтален режим за трите вида услуги едновременно, докато в повечето страни от ЕС тези дейности се регулират поотделно от различни секторни закони (въздухоплаване, морско право, потребителска защита).
България официално одобрява споразумение с Италия за съвместно строителство и ползване на военни обекти в района на „Кабиле".
Споразумението е подписано и ратифицирано изключително бързо – само 37 дни разделят подписването (23 декември 2025 г.) от парламентарното гласуване (29 януари 2026 г.), което е нетипично кратък срок за ратификация на отбранителен договор.
Влиза в сила от обнародването.
Двустранните споразумения за съвместно използване на военни бази са стандартна практика между страните членки на НАТО и ЕС. Подобни договорености съществуват например между Германия и партньорски държави или в рамките на италианското военно присъствие в Балтика и Източна Европа. Няма обща европейска рамка, която да задължава страните към определен формат – всяко такова споразумение е строго двустранно.
Законът реформира правилата за адвокатски хонорари, реклама и особени представители, като премахва фиксираните минимални тарифи и въвежда гъвкави критерии за определяне на възнаграждения.
Законът изрично забранява на адвокатите да „ловят" клиенти сред пострадали и жертви – практика, позната като „ambulance chasing", която рядко се регламентира толкова конкретно в българското законодателство.
Либерализирането на адвокатските тарифи е широко разпространено в ЕС след решения на Европейската комисия и Съда на ЕС срещу задължителни минимални хонорари (дела срещу Австрия, Германия, Италия). България изостава спрямо повечето западноевропейски държави, където тарифните минимуми бяха премахнати или силно ограничени преди повече от десетилетие. Въвеждането на съдебен контрол върху прекомерни адвокатски хонорари при присъждане на разноски е стандартна практика в страни като Германия и Франция.
Законът разширява и актуализира изискванията за киберсигурност в България, като въвежда разграничение между „съществени" и „важни" субекти, налага им конкретни задължения и санкции и транспонира европейската Директива МИС 2.
За нарушения, извършени до 1 юни 2026 г., санкциите са наполовина от законоустановените – законодателят изрично е предвидил гратисен период с намалени глоби, което на практика означава, че около 3,5 месеца след влизането в сила на закона нарушителите плащат 50% по-малко.
Законът транспонира Директива МИС 2 (NIS2), задължителна за всички държави членки от октомври 2024 г. България е сред страните, завършващи транспонирането след изтичането на крайния срок на ЕС, а не сред пионерите. Характерна особеност е изричното включване на съдебната власт и органите с публични функции, предоставящи електронни услуги – подход, който не е задължителен по директивата, но е избран от България като по-широко покритие.
Актът въвежда изцяло нова тарифа на таксите, които КРС събира от пощенски оператори за лицензиране, контрол и административни услуги по Закона за пощенските услуги, и отменя старата тарифа от 2002 г.
Тарифата се определя в евро, а не в лева – необичайна практика за административни такси в България, която автоматично ги предпазва от обезценяване.
Актът прецизира как се изчисляват нетните разходи на универсалния пощенски оператор (Български пощи) и ограничава размера на допустимата му печалба при получаване на държавна компенсация.
За първи път се въвежда числово изразена горна граница на печалбата (суапов процент + 100 базисни пункта) – нещо, което преди беше оставено на тълкуване по европейско решение от 2011 г.
Актуализират се минималните учебни програми и изисквания за висше образование по медицина, дентална медицина, фармация, медицинска сестра и акушерка, за да се въведат нови европейски стандарти за квалификация.
Теоретичното обучение по двете ключови сестрински дисциплини може да се води само от хабилитирани лица (доцент или професор) с диплома именно по „Медицинска сестра" – изискване, което при хроничен дефицит на академичен персонал в тази специалност може да е трудно изпълнимо.
Всички такси в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се преизчисляват от левове в евро – практически без промяна на реалните суми – и се добавят нови такси за регистрация на професионални управители на етажна собственост.
Въпреки масовото преизчисляване от левове в евро не е приложен точният официален курс 1,95583 лв./евро навсякъде – някои суми са леко закръглени, което на практика означава минимална фактическа промяна на отделни такси.
Националната служба за охрана (НСО) официално получава ново задължение – да осигурява транспорт на администрацията на президента за служебни нужди.
Досега НСО транспортираше президентската администрация само в контекста на охрана – сега това се разширява изрично извън охранителния обхват, което на практика превръща НСО частично в шофьорска служба за Дондуков 2.
Актът удължава срока за получаване на високотехнологични помощни средства от хора с трайни увреждания и преизчислява всички ценови прагове от левове в евро, подготвяйки програмата за въвеждането на единната валута.
Преобразуването на всички суми в евро е сред първите практически стъпки по програми, финансирани с публични средства, което сигнализира активна подготовка за влизане в еврозоната.
Разменят се пътни участъци между държавата и общините в районите на с. Дерманци (Плевен) и общини Разлог/Белица, като се актуализират официалните списъци на общинските и републиканските пътища.
Наредбата урежда как служители на други работодатели или държавни органи могат да бъдат приети на военна служба в Служба „Военно разузнаване" за изпълнение на разузнавателни задачи, докато са в активно трудово или служебно правоотношение.
Цялата същностна регулация – кой точно може да бъде нает, при какви условия и по каква процедура – е скрита в секретно приложение, което означава, че наредбата е публична само на хартия, а реалното ѝ съдържание остава напълно непрозрачно за обществото.
Наредбата заменя „националния раков регистър" с нова, по-детайлна информационна база данни за онкоболни, която всички болници са длъжни да захранват с данни.
Базата данни включва задължително събиране на генетични данни и предиктивни биомаркери за всеки онкоболен – ниво на детайлност, нетипично за държавни регистри до момента.
Наредбата въвежда задължителни стандарти за работа на съдебните лекари и лечебните заведения с отделения по съдебна медицина – от минимално оборудване и персонал до начина на документиране на аутопсии, прегледи на живи лица и ДНК анализи.
Наредбата изрично забранява съдебните лекари да работят под влияние на съдебната или изпълнителната власт, държавни органи или обществен натиск – принцип за независимост, рядко срещан толкова директно формулиран в медицински стандарт.
Наредбата актуализира заплатите на всички служители на МВР – полицаи, пожарникари, гранични служители и граждански персонал – като ги преизчислява от левове в евро и добавя еднократна индексация от 5%.
Наредбата влиза в сила ретроактивно от 1 януари 2026 г., а 5-процентното увеличение се прилага временно – само докато парламентът приеме редовен бюджет за 2026 г., тоест е с неопределен краен срок.
Актът определя задължителните технически стандарти за зарядни точки на електрически превозни средства – от леки коли до автобуси и тежкотоварни камиони – при проектиране на нова зарядна инфраструктура в градска среда.
Наредбата за първи път нормативно урежда проектирането на зарядни релси, вградени в самото пътно платно – технология, която в момента е само в пилотна фаза в няколко европейски държави.
Наредбата прецизира правилата за подаване на осигурителни данни, като добавя нова категория осигурени лица (курсанти и колежани от военни учебни заведения) и въвежда задължение за подаване на данни след предписание от НОИ.
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2026 г., но е обнародвана едва на 13 февруари 2026 г. – т.е. задълженията технически са „задни числа" с повече от шест седмици.
Одобрен е двугодишен работен план за сътрудничество между България и УНИЦЕФ в областта на детското благополучие за периода юли 2025 г. – декември 2027 г.
Съдът отменя правилото, което изискваше ректорът да „утвърди" избора на спечелил конкурс академик, преди да възникне трудовото му правоотношение с университета.
Собственото министерство на образованието е представило в хода на делото вътрешен доклад, с който служителите му предлагат отмяна на същата норма – т.е. изпълнителната власт сама е признала, че нейният подзаконов акт противоречи на закона, но не го е отменила преди съда да го направи.
Съдът окончателно потвърди, че трудовото правоотношение на спечелил академичен конкурс кандидат възниква от деня на избора от факултетния съвет – не от последващо „утвърждаване" от ректора, което беше незаконосъобразно изискване.
Министерският съвет се опита да обезсмисли делото, като отмени спорната норма в същия ден, в който тричленният състав постанови решението си – ВАС приема, че това не е допустима тактика за избягване на съдебен контрол.
Съдът поправя технически правописни и граматически грешки в собствено предишно решение по дело за ректор на университет, без да променя същността му.
Сред техническите поправки се заличава сума от 30 лв., която изобщо не е трябвало да фигурира в решението – което поражда въпрос как е попаднала там на първо място.
Съдът отменя разпоредба от Правилника за изпълнение на наказанията, която позволяваше получаване на колетни пратки в затвора единствено от чужди граждани и само от чужбина – занапред всички лишени от свобода имат право на една хранителна пратка месечно.
Разпоредбата е действала над 15 години (от 2010 г.), нарушавайки конституционната забрана за дискриминация по народност и директна законова норма – министерството е защитавало нейната законосъобразност с аргумента, че проверката на пратки е административно трудна.
Съдът окончателно потвърждава отмяната на правило, което позволяваше на чужди затворници да получават колетни пратки с храна по пощата от чужбина – привилегия, която нямала законово основание.
Министерството на правосъдието само е признало в касационната жалба, че оспорената разпоредба е изключение от императивните норми на закона – и въпреки това е настоявало тя да остане в сила поради „целесъобразност".
Актуализира се рамката за полицейско сътрудничество между България и Румъния – обновяват се имената на компетентните органи, разширява се правото на преследване по горещи следи и се регламентира честотата на съвместните работни срещи.
Съдът отменя задължението собствениците на автомобили с прекратена регистрация да представят специален технически протокол („технотест" от акредитирана лаборатория) при поискване на възстановяване на регистрацията.
Въпреки че МВР частично е изменило спорната норма по време на съдебния процес (март 2025 г.), съдът все пак е разгледал делото по същество и е отменил разпоредбата – позовавайки се на решение на Съда на ЕС, което забранява производството да се прекратява само защото оспорената норма е изменена, ако страните поддържат интерес.
Съдът окончателно потвърждава отмяната на текстове от Наредба № І-45/2000 г., задължаващи собственици на автомобили да представят технически преглед (технотест) при възстановяване на служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка.
Технотестът, въведен с наредбата, е отменен не само като процедурна грешка, но и защото влиза в противоречие с европейски регламент, установяващ, че техническата проверка при регистрация е безсрочно валидна – МВР е издало наредба, несъвместима с директно приложимо европейско право.