Законодателство · Парламентарен дайджест
България официално приема международното споразумение за изграждане на железопътен тунел на границата с Република Северна Македония при Гюешево.
Споразумението е подписано в самото село Гюешево – на самата граница – което е необичайно символично място за подписване на двустранен договор от такъв мащаб.
Влиза в сила от обнародването.
Трансграничните железопътни тунели между страни членки и кандидат-членки са сравнително рядкост и обичайно се предшестват от дългогодишни проучвания и съфинансиране по механизми като CEF (Connecting Europe Facility). Подобни двустранни рамкови споразумения за жп инфраструктура съществуват в ЕС (напр. Австрия–Италия за Бренерския тунел), но те обичайно включват публично оповестен финансов модел още при ратификацията. Липсата на конкретни цифри в настоящото споразумение е по-скоро нетипична за европейската практика.
България официално потвърждава четвъртото по ред изменение на договорите си с Европейския инвестиционен фонд за управление на средствата по програмата JEREMIE, насочена към финансиране на малки и средни предприятия.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Гражданите получават безплатен публичен онлайн достъп до Националния регистър на осъдените за престъпления срещу деца – виждат три имена, дата на раждане, адрес, вид престъпление и размер на наказанието.
Публикуването на постоянния и настоящия адрес на осъдения е необичайно смело за европейски стандарти и поражда въпроси за баланса между защита на децата и правото на личен живот на осъдените, вкл. след изтърпяване на наказанието.
Влиза в сила от обнародването.
Публичните регистри на осъдени сексуални престъпници срещу деца съществуват в няколко държави от ЕС (напр. Великобритания преди Брекзит, Франция), но повечето европейски страни ограничават достъпа само до работодатели и органи, а не до широката публика. България с тази стъпка се доближава до модела на САЩ (т.нар. „Megan's Law"), който е нетипичен за континентална Европа. Европейският съд по правата на човека е имал резерви към неограничения публичен достъп до подобни данни, което прави закона потенциално уязвим.
България официално потвърждава два военни договора със САЩ – за закупуване на брегова ракетна система NSM и на тактически радиосистеми MIDS JTRS.
Съдържанието на двата договора е изрично укрито от публичността – гражданите знаят, че България е похарчила пари за ракети и радиосистеми, но не и колко.
Влиза в сила от обнародването.
Закупуването на отбранително оборудване по американския механизъм FMS е стандартна практика сред повечето източноевропейски членки на НАТО – Полша, Румъния и Гърция имат подобни договори. NSM е система, използвана и от Норвегия и Полша, което я прави добре интегрирана в натовската архитектура. Няма специфично европейско законодателство, което да регулира тези двустранни отбранителни сделки.
България се присъединява към международна система за автоматичен обмен на данни за криптоактиви и финансови сметки между данъчните администрации на участващите държави.
Споразумението е подписано в Асунсион, Парагвай – необичайно място за финансов договор с глобални последици, тъй като Парагвай не е типичен домакин на такива форуми на ОИСР.
Влиза в сила от обнародването.
CARF рамката на ОИСР е отразена в европейското законодателство чрез Директивата DAC8, приета от ЕС през 2023 г., която задължава всички държави членки да въведат автоматичен обмен на данни за криптоактиви. България не е сред първите ратификатори – повечето страни членки се съобразиха с изискванията на DAC8 в рамките на 2024–2025 г. Настоящата ратификация привежда България в съответствие с общоевропейския стандарт, без съществено отклонение от него.
Законът разширява възможностите за гласуване на българи извън страната, като урежда по-детайлно кога и как се образуват секции извън дипломатическите представителства – и в ЕС, и извън него.
Законът е приет на 5 февруари, президентът го е върнал (за повторно гласуване на 25 февруари), но въпреки това една от разпоредбите (§ 4) влиза в сила retroактивно – от 1 януари 2025 г., тоест над година преди обнародването му.
Повечето държави – членки на ЕС осигуряват гласуване в чужбина предимно чрез посолства и консулства, а изнесените секции на неутрални места са по-рядка практика. България е сред малкото страни, които изрично регламентират прагове (брой заявления) за автоматично разкриване на секции в чужбина. Ключовата разлика е, че много западноевропейски държави залагат на гласуване по пощата или електронно, докато България разчита изцяло на физически секции.
Решението установява точните стъпки – документи, срокове, изслушване и гласуване – по които Народното събрание ще избере новия подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно".
Анонимни сигнали и становища изрично не се разглеждат – рядко срещана клауза в подобни процедурни правила на НС.
Изборът на ръководството на централните банки от националните парламенти е сравнително рядко явление в ЕС – в повечето държави управителите и подуправителите се назначават от правителството или президента. България е сред малкото страни, където НС пряко избира членове на управителния съвет на централната банка, което засилва парламентарния контрол, но крие риск от политизиране, несъвместим с изискванията за независимост на ЕЦБ и Договора от Маастрихт.
Правителството отпуска над 65,6 млн. евро за провеждането на парламентарните избори на 19 април 2026 г., разпределени между централни ведомства, общини и медии.
Бонусното възнаграждение за членовете на СИК/ПСИК е обвързано с условие за верен протокол – комисии с допуснати грешки при отчитането на резултатите губят правото на тези пари.
Актът отразява промяната в структурата на правителството – създаден е нов заместник министър-председател по европейските средства, а контролът върху имуществените декларации на служителите на МС се прехвърля от Комисията за противодействие на корупцията към Сметната палата.
Контролът върху имуществените декларации се прехвърля от антикорупционната комисия към Сметната палата – орган с одитна, а не с разследваща функция, което отслабва антикорупционния фокус върху тази администрация.
Наредбата прецизира системата с контролните точки за шофьори – разширява предпазния буфер за „чисти" водачи, повишава прага за отнемане на точки при ключово нарушение и урежда отнемането на точки по електронни фишове.
Водачите с „чист" статут са се ползвали до момента с пълна защита срещу отнемане на точки при всякакви нарушения – сега тя отпада именно при най-тежките случаи, което на практика обезсмисля статута при сериозни прегрешения.
Наредбата актуализира правилата за европейски субсидии към пчелари – вдига таваните на помощите, разширява допустимото оборудване и облекчава някои изисквания за кандидатстване.
Автоматизирана поилка за пчели със собствен сондаж е допустим субсидиран актив – за да го получат, пчеларите трябва да разполагат с влязло в сила разрешително за водовземане от подземни води по Закона за водите.
Отменят се конкретни здравни изисквания към седмичните учебни разписания в училищата, с което се намалява обхватът на задължителните правила, по които директорите и учителите трябва да ги съставят.
Актът не оповестява публично какво точно са съдържали отменените членове 9–12 – гражданите не могат директно от текста да разберат кои конкретни здравни правила отпадат.
Наредбата за пожарогасителната и спасителната дейност се актуализира терминологично – навсякъде, където досега е писало „лв.", вече ще пише „евро".
Актът не въвежда никакви нови задължения или права – влиза в сила едва когато България официално приеме еврото, което означава, че реалното му действие е отложено за неопределено бъдеще.
Актът заменя всички левови прагове и стойности в Правилника за устройството на НЗОК с техните евро еквиваленти, в подготовка за въвеждането на еврото.
Правилникът е приет на 12 февруари 2026 г., но влиза в сила retroактивно от 1 януари 2026 г. – тоест е действал повече от месец преди официалното обнародване.
ЦИК замества временно народния представител Хасан Адемов, встъпил като министър, с Едис Даудов от същата листа за периода на министерския му мандат.
Смяната засяга служебно правителство – Адемов е министър в кабинет без парламентарна инвеститура, което прави периодът на заместването изключително неопределен по продължителност.
Актът актуализира вътрешните правила на Гаранционния фонд – органа, който изплаща обезщетения при катастрофи с незастраховани коли – като променя начина, по който застрахователите изчисляват и внасят вноските си, и уточнява задълженията на управителния съвет.
Управителите на Гаранционния фонд губят възнаграждение изцяло, ако не блокират гаранцията си в банка в рамките на 7 дни от избирането – твърда финансова санкция, рядко срещана в правилниците на публични органи.
Съдът отменя образеца на запорно съобщение за налагане на запор като обезпечителна мярка (Приложение № 24 към Наредба № 7 от 2008 г.), защото Министерството на правосъдието е приело наредбата без задължителните мотиви и публично обсъждане.
Наредбата е приета преди 17 години и е прилагана безпроблемно, но съдът е длъжен да я отмени, тъй като законодателят не е предвидил давностен срок за оспорване на нормативни актове – нарушение от 2008 г. води до отмяна чак през 2025 г.
Съдът отменя правилата, по които НЗОК и аптеките сключват индивидуални договори за заплащане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, защото са приети без законоустановена процедура и са им дали незаконна обратна сила.
Съдът отказва да прекрати делото въпреки че актът вече е бил отменен преди произнасянето – позовавайки се на решение на Съда на ЕС от 2022 г., приема, че отмяната на акта с последваща норма не заличава вече настъпилите правни последици за жалбоподателя.
Съдът потвърждава отмяната на условията за сключване на договори между НЗОК и аптеките за заплащане на лекарства, и намалява присъдените адвокатски разноски от 58 674,90 лв. на 14 668,73 лв.
Съдът изрично постановява, че след като аптеката е завела дело, НЗОК и БФС са нямали право да „обезсмислят" процеса, като сами отменят спорния акт – подобна практика би поставила съдебния контрол изцяло в зависимост от волята на органа, издал незаконния акт.