Законодателство · Парламентарен дайджест
Когато Комисията по досиетата проверява кандидати за изборни длъжности, тя вече трябва да посочва не само имената им, но и ЕГН-то и от коя партия, коалиция или инициативен комитет са издигнати.
Едва сега – близо 20 години след влизането в сила на закона – се въвежда изискването публично да се посочва партийната принадлежност на проверяваните кандидати, въпреки че смисълът на закона от самото начало е бил политическата прозрачност.
Законодателство за проверка на кандидати за публични длъжности за сътрудничество с комунистическите тайни служби съществува в редица постсоциалистически държави от ЕС – Чехия, Полша, Румъния и балтийските страни. България е сред страните, приели такъв закон сравнително късно (2006 г.), а настоящото допълнение за партийна идентификация няма директен аналог в европейската практика – повечето сравними режими се фокусират върху самия факт на сътрудничество, без да обвързват изрично резултата с партийния контекст на кандидата.
Законът задължава широк кръг финансови субекти (публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователи, пенсионни дружества, издатели на криптоактиви и др.) да се регистрират в системата за сигурно електронно връчване и да започнат да подават финансова информация чрез европейската единна точка за достъп (ESAP).
Санкциите по Закона за пазарите на финансови инструменти се конвертират от левове в евро и таванът им скача десетократно – до 2,5 млн. евро или 5% от годишния оборот на дружеството, което е рядко срещана промяна в наказателната скала на един финансов закон.
Законът транспонира Директива (ЕС) 2023/2864, която е задължителна за всички държави членки и е свързана с изграждането на общоевропейската единна точка за достъп ESAP – проект с краен срок на поетапно въвеждане 2028–2030 г. България е сред страните, въвеждащи директивата в рамките на предвидения срок, без значително закъснение. Специфичното за България е едновременното въвеждане на задължението за електронно връчване чрез националната система за сигурно електронно връчване, което е добавена национална мярка извън минималните изисквания на директивата.
България официално се присъединява към новото рамково споразумение за партньорство между ЕС и над 70 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.
Самоа, дало името на споразумението, е островна тихоокеанска държава с население под 200 000 души – нетипичен домакин за договор с глобално значение, обхващащ близо 1,5 милиарда души.
Влиза в сила от обнародването.
Споразумението от Самоа е общо за целия ЕС и всички държави членки трябва да го ратифицират, за да влезе в пълна сила – България не изостава критично, тъй като процесът тече паралелно в повечето страни членки. Самото споразумение се прилага временно на ниво ЕС още от подписването му, но националните ратификации са необходими за окончателното му активиране.
България официално признава Центъра за подводна археология в Созопол за международна институция под егидата на ЮНЕСКО с ново наименование „Институт за подводно наследство".
Центърът за подводна археология в Созопол е единствената такава специализирана институция под егидата на ЮНЕСКО в Черноморския регион.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Наредбата въвежда нови такси за дейности с криптоактиви и разширява таксовия режим за инвестиционни посредници, управляващи дружества и застрахователни посредници от трети държави.
Годишната такса за определена категория застрахователни посредници скача почти шест пъти – от 179 на над 1 000 евро – без преходен период или поетапно въвеждане.
България и Европейският инвестиционен фонд удължават рамковото споразумение за инициативата JEREMIE – европейски инструмент за финансиране на малкия и среден бизнес – с 10 години, до края на 2035 г.
Споразумението удължава мандата на Европейския инвестиционен фонд да управлява средствата по инициативата JEREMIE (предназначени за финансиране на малки и средни предприятия) с 10 години и намалява таксите за управление.
ЦИК утвърждава официалните образци на изборните книжа, които ще се използват на парламентарните избори на 19 април 2026 г.
Актът установява нови общи правила за това как пощенските оператори – включително куриерски фирми и „Български пощи" – трябва да доставят пратки до гражданите и бизнеса в България.