Законодателство · Парламентарен дайджест
Законът вдига възрастта на сексуалното съгласие в България от 14 на 16 години, като коригира всички свързани разпоредби в Наказателния кодекс.
България е сред последните страни в ЕС с долна граница от 14 години – тази поправка идва след десетилетия на критики и я изравнява с по-голямата част от европейските стандарти.
Повечето държави – членки на ЕС, определят възрастта на сексуалното съгласие между 14 и 16 години; 16 години е най-разпространеният праг (Германия, Нидерландия, Австрия и др.). България с прага от 14 години беше сред малкото изключения заедно с Италия и Португалия. С тази промяна страната се привежда към европейския мейнстрийм, съответствайки и на насоките на Директива 2011/93/ЕС за борба със сексуалното насилие над деца.
Законът реформира изцяло допълнителното пенсионно осигуряване – въвежда многофондова система с подфондове с различен инвестиционен профил, отделни фондове за изплащане на пенсии и нов резерв за тяхната гаранция, и постепенно намалява таксите за управление.
Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да допълни с собствени средства недостига в пенсионния фонд, ако резервът се изчерпи – това е директна финансова отговорност на дружеството към пенсионерите, каквато досега не е съществувала изрично.
Многофондовата система с автоматично разпределение по възраст (т.нар. „life-cycle" подход) е широко прилагана в ЕС – Швеция, Полша, Словакия и Естония имат подобни механизми в задължителните капиталови стълбове. Отделянето на фондовете за изплащане на пенсии като защитено имущество, недостъпно при несъстоятелност, е в съответствие с Директива 2016/2341 (IORP II). България въвежда тези стандарти сравнително късно – повечето нови членки на ЕС са ги имплементирали в периода 2010–2018 г.
Народното събрание нарежда на правителството спешно да създаде фонд и програма за компенсиране на граждани, бизнеси и публични услуги от удара на поскъпналите петрол и газ.
Механизмът е самофинансиращ се по дизайн – колкото по-скъп е петролът, толкова повече ДДС събира държавата и толкова повече може да компенсира; но ако цените паднат, фондът изсъхва автоматично, без никаква гаранция за вече обещаната подкрепа.
По време на енергийните кризи от 2021–2023 г. повечето държави членки въведоха подобни извънредни схеми за подкрепа – намалено акцизно облагане, директни субсидии или ценови тавани. Характерното за българското решение е, че то формално вързва финансирането директно към допълнителните ДДС приходи от скъпите горива, което е по-рядко срещан механизъм в сравнение с типичния европейски подход на бюджетно финансиране или специален данък върху свръхпечалбите на енергийни компании.
Народното събрание избира Карина Димитрова Караиванова-Ганозова за подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно", с мандат от 6 години.
Решението е подписано „за председател" от Костадин Ангелов, което означава, че към датата на обнародване титулярният председател на НС не е изпълнявал функциите си.
Влиза в сила от обнародването.
Централните банки на всички държави членки на ЕС имат сходна структура с управителен съвет и подуправители, чието назначаване е регламентирано в националното законодателство. Изискването парламентът да избира ръководството на централната банка по предложение на управителя е типична практика в ЕС, целяща институционален баланс. България не се откроява като изключение в европейски контекст.
Парламентът задължава правителството да внесе законопроект за официалното присъединяване на България като държава-основателка към новосъздадения Съвет за мира по американска инициатива.
Парламентът задължава правителството да внесе закон – нетипичен ход, при който законодателната власт дава директна инструкция на изпълнителната, заобикаляйки обичайната правителствена инициатива.
Няма достатъчно сравнителни данни. „Съветът за мира" е новосъздадена структура по американска инициатива и не съществува установена европейска практика или паралелно законодателство, спрямо което да се прави сравнение.
Народното събрание упълномощава правителството да поиска от Европейския съвет временно замразяване на системата за търговия с въглеродни квоти (EU ETS) и въвеждане на механизми за ограничаване на цените им.
Решението е прието на 18 март – буквално ден преди самия Европейски съвет (19–20 март), което означава, че правителството е трябвало да отиде на срещата или без мандат, или с предварително договорена позиция, а НС я е одобрило проформа в последния момент.
EU ETS е общоевропейска система и нито една държава членка досега не е искала официално нейното временно спиране пред Европейския съвет – това поставя България в изолирана позиция. Повечето страни от ЕС, включително Германия и Франция, настояват за реформа и по-добро регулиране на ценовата волатилност, но не и за замразяване на системата. Искането на България е сред най-радикалните формулирани от държава членка до момента и се разминава съществено с мейнстрийм европейския подход.
Наредбата актуализира минималните основни месечни заплати на педагогическите специалисти в образователните институции, като ги изразява в евро считано от 1 януари 2026 г.
Заплатите са фиксирани директно в евро – стъпка, която отразява въвеждането на еврото като официална валута на България от 1 януари 2026 г.
Наредбата добавя нова защитена зона в списъка с компенсаторни плащания за Натура 2000 и актуализира базовите изисквания за различните видове земеделски земи.
Наредбата въвежда нови минимални прагове за реализация на мляко и животни като условие за получаване на директни плащания от животновъди, и уточнява документите, с които се доказва тази реализация.
Недоказана реализация на мляко или животни заличава цялото плащане за всички заявени животни – дори фермерът да е изпълнил всички останали условия безупречно.