Законодателство · Парламентарен дайджест
България официално приема швейцарско финансиране за мерки в областта на миграцията като част от Втория швейцарски принос към новите членки на ЕС.
Споразумението е подписано на 28 октомври 2025 г., а ратификацията идва едва пет месеца по-късно – сравнително бързо за международен договор в България.
Влиза в сила от обнародването.
Вторият швейцарски принос е механизъм, по който Швейцария доброволно подкрепя по-новите членки на ЕС – сходни споразумения са сключени с редица страни от Централна и Източна Европа. България не е сред първите, ратифицирали такива договорености, но не изостава съществено. Специфичното тук е фокусът изключително върху миграцията, докато в други държави швейцарският принос покрива по-широк спектър от теми.
Законът вдига глобите за дискриминация от левове в евро (без курсова промяна), дава имунитет на членовете на Комисията за защита от дискриминация и въвежда изисквания за съгласие при обработка на лични данни.
Формално законът само сменя „лв." с „евро", но тъй като 1 евро = ~1,96 лв., всички санкции фактически се удвояват – без това изрично да е обявено като повишаване на наказанията.
Директивите, въведени с този закон (2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и новите от 2024 г. за органите по равенство), са задължителни за всички държави членки и повечето от тях ги прилагат отдавна. България въвежда директивите от 2024 г. в срок, но финансовите санкции в много западноевропейски страни (Германия, Франция, Нидерландия) традиционно са значително по-високи от предвидените в този закон дори след увеличението.
Законът въвежда данъчни стимули за научноизследователска дейност и електрически автомобили, освобождава религиозни организации от данък върху наем при определени условия и адаптира множество текстове към еврото след влизането на България в еврозоната.
Пълното освобождаване от корпоративен данък на наемни приходи на вероизповедания е обвързано с получаването на държавна субсидия – т.е. само субсидираните от държавата религиозни организации ползват привилегията, което поставя необлагодетелстваните (несубсидираните) в по-лоша позиция.
Данъчният стимул тип „super-deduction" за R&D разходи (25% допълнително приспадане) е широко използван в ЕС – Великобритания, Франция, Нидерландия и други имат подобни или по-щедри схеми. България е сред по-късно въвеждащите такъв механизъм. Ключова разлика е строгото изключване на всякаква публична помощ за същите разходи – в някои европейски системи комбинирането на субсидия и данъчно приспадане е допустимо при частично съвпадение.
Законът въвежда постоянна целева помощ за Великден и Коледа за широк кръг социално подпомагани граждани, която се изплаща автоматично без подаване на заявление.
Законът изрично забранява размерът на помощта да се намалява спрямо предходната година – рядко срещана клауза, която ограничава бъдещи правителства при бюджетни затруднения.
Еднократни коледни или празнични добавки към социални помощи съществуват в някои страни от ЕС (напр. Великобритания с „Winter Fuel Payment", Ирландия с „Christmas Bonus"), но обичайно са обвързани с пенсионна или безработична система, а не с широк кръг социално подпомагани. Характерното за българския модел е, че обхваща едновременно много разнородни групи под един член и изрично забранява намаляване на сумата – подобна правна гаранция не е типична за европейската практика.
Законът удължава и разширява временния бюджетен режим за 2026 г. – дава на правителството и общините повече гъвкавост да харчат пари докато официален бюджет все още не е приет, и добавя конкретни правомощия за заеми, гаранции и данъчен контрол.
Премахването на 3-месечната граница за временния бюджетен режим означава, че България може формално да функционира без приет редовен бюджет за цялата 2026 г. – прецедент, който прави временното управление на парите постоянен инструмент.
Практиката на приемане на временни бюджетни закони при политически блокаж е позната в ЕС (Белгия, Словакия, Испания са функционирали с временни режими), но обичайно те са ограничени по срок. Премахването на всякакъв времеви таван в българския случай е нетипично за западноевропейската практика. Задължителното споделяне на данни за ПОС терминали и банкови сметки с данъчните органи съответства на европейската директива DAC8, която ЕС прилага от 2026 г.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" получава статут на научна организация с право да обучава докторанти и да провежда научни изследвания, а регионалните библиотеки се задължават да създадат научни групи.
Обществена библиотека – институция, традиционно свързана с четене и заемане на книги – се превръща де юре в научна организация с право да присвоява образователна и научна степен „доктор", което е нетипично за библиотеки дори в европейски контекст.
Няма достатъчно сравнителни данни за точното законодателство в отделни държави членки, но в повечето западноевропейски страни националните библиотеки функционират като изследователски центрове неформално, без да са вписани законово като научни организации с право на докторски програми. Даването на такъв статут директно в закон за библиотеките е нетипично и България би се оказала сред малкото страни с подобна изрична правна уредба.
Законът задължава лобистите – всеки, който редовно или срещу заплащане влияе върху приемането на закони и решения – да се регистрират публично и прави комуникацията им с властта проследима.
Законът изрично казва, че декларираната свързаност с лица с интерес по обсъждан въпрос не е основание за отвод от работна група – тоест конфликтът на интереси се оповестява, но не спира участието.
Регулирането на лобирането е обичайно в западноевропейски държави и на ниво ЕС (Европейският парламент и Комисията поддържат задължителен регистър от 2021 г.), но в повечето централно- иизточноевропейски страни то или липсва, или е доброволно. България е сред закъснелите – подобни закони Полша и Унгария приеха преди близо две десетилетия, а у нас опитите досега пропадаха. Характерно за българския модел е, че контролът е възложен на Сметната палата (а не на парламентарен или независим орган), което е по-рядко срещан избор в европейската практика.
Парламентът замразява всякакви промени в структурата на държавния енергиен холдинг – министърът на енергетиката няма право да продава, разделя или преструктурира БЕХ.
Това е третото подобно решение за шест години – практиката парламентът периодично да „замразява" БЕХ с отделни гласувания подсказва, че политическото напрежение около холдинга не е решено по същество.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Актът прецизира изискванията към кредитния рейтинг на застрахователи, служещи като обезпечение при облигационни емисии, и премахва препратките към вече отпаднала категория лица от закона за пазарите на ценни книжа.
Актуализират се цените за диагностика на професионални болести, финансирани от фонд „Условия на труд", като сумите вече са изразени в евро вместо в левове.
Наредбата е с обратна сила – влиза в сила от 1 януари 2026 г., но е обнародвана едва на 24 март 2026 г., което означава, че разплащанията за първите три месеца на годината следва да се преизчислят задним числото в евро.
Наредбата въвежда нов праг от 25 000 евро, над който физически и юридически лица са длъжни да отчитат пред БНБ сметките си, открити в чужбина при банки, платежни институции и дружества за електронни пари.
Прагът от 25 000 евро улавя и средствата при небанкови доставчици като PayPal, Revolut и подобни – задължение, което досега не е съществувало изрично.
Наредбата урежда как чужди граждани с български документи, но без постоянен адрес у нас, могат да получат и да бъдат отчитани по шофьорско свидетелство, и въвежда нови електронни услуги и процедури за подмяна на книжки.
Въвежда се декларация с наказателна отговорност по НК, с която водач, чиято медицинска комисия го е отстранила от дадена категория, декларира, че няма да шофира до получаването на новото свидетелство – механизъм, чието реално спазване е трудно проверимо.
Наредбата определя точните правила, документи и процедури, по които фирми трябва да кандидатстват за лиценз или да подадат уведомление, за да издават криптотокени, обезпечени с активи, или да предоставят услуги за криптоактиви в България.
Изпълнителен директор на крипто-доставчик не може да извършва никаква друга търговска или трудова дейност – ограничение, по-строго от това при много традиционни финансови институции, но може свободно да притежава дялове в други дружества.
Наредбата актуализира правилата за агроекологични и климатични интервенции по Стратегическия план 2023–2027 г., като въвежда нови финансови тавани, съкращава ангажиментните периоди от 5 на 3 години за редица операции от 2026 г. и прецизира условията за пчелари и животновъди.
Съкращаването на ангажиментния период от 5 на 3 години за нови пчеларски и биологични ангажименти от 2026 г. е нетипично облекчение – обвързването с по-дълги периоди традиционно е инструмент за осигуряване на устойчивост на агроекологичните мерки.
Инструкцията урежда задължението на служителите на ДАНС да поддържат физическа форма чрез месечни пешеходни походи и специализирани тренировки, с ежегодна проверка на резултатите.
Специализираната физическа подготовка за охраната се провежда и в извънработно време – тоест определени служители на ДАНС са длъжни да тренират извън стандартното работно време без посочено допълнително възнаграждение или компенсация.
Съдът отменя клаузи от здравния рамков договор между НЗОК и БЛС, които забраняваха на болниците да получават плащане за лечение над договорения месечен лимит – забрана, приета за противоконституционна.
Съдът отменя норми от рамков договор, сключен преди повече от две години, позовавайки се на решение на Конституционния съд от 2024 г. – прилага принципа, че подзаконовите актове трябва да са в съответствие с по-висшия закон към момента на съдебното решение, не към момента на приемането им.
Съдът окончателно потвърждава забраната НЗОК да отказва плащане на болниците за реално извършена медицинска помощ, дори когато са надвишени договорените месечни лимити, и допълнително отменя разпоредба, която смесва здравноосигурителни плащания с разходите за персонал.
Съдът приема, че дори дума по дума преписана в подзаконов акт противоконституционна норма е невалидна – не е необходимо тя да противоречи на друг закон, достатъчно е да е идентична по смисъл с вече отменена от Конституционния съд разпоредба.