Законодателство · Парламентарен дайджест
Законът създава единна национална рамка за планиране, финансиране и контрол на целия обществен транспорт в България, въвежда цифрова система за единен билет и клирингова система за разпределение на приходите между превозвачи.
Законът въвежда фиксирана санкция от 27 600 евро за всеки случай на неизплатено авансово обезщетение при смърт на пътник в жп транспорт – конкретна сума в основен закон, вместо оставянето й на преценка на съда.
Рамката за обществен транспорт, субсидии и права на пътниците е стандартна за ЕС и се основава на регламенти, задължителни за всички членки (1370/2007, 181/2011, 2021/782). Повечето западноевропейски страни отдавна имат интегрирани билетни системи и национални транспортни модели – България е сред по-късно действащите в тази посока. Специфичното за България е, че целият механизъм (единен билет, клиринг, схеми) се изгражда централизирано от нулата с един закон, докато в по-развитите системи (Германия, Нидерландия, Австрия) интеграцията е настъпила постепенно и децентрализирано.
Законът затяга значително наказанията за сексуални престъпления срещу деца, трафик на хора и незаконно преминаване на граница, удължава давностните срокове за престъпления срещу малолетни и непълнолетни, и разширява конфискацията на превозни средства.
При конфискация на превозно средство, което не е собственост на осъдения, съдът не просто се отказва от отнемането – той е длъжен да присъди паричната му равностойност, което на практика означава, че осъденият плаща „цената" на чуждата кола от собствения си джоб.
Удължаването на давността за сексуални престъпления срещу деца до навършване на тяхното пълнолетие е утвърдена практика в повечето западноевропейски страни (Германия, Франция, Нидерландия) и е препоръчано от Конвенцията на Съвета на Европа от Лансароте (2007 г.). България изостава в прилагането на тези стандарти и сегашната промяна я доближава до европейската норма. Криминализирането на масовото нелегално изхвърляне на отпадъци също съответства на изискванията на Директива 2008/99/ЕО за наказателноправна защита на околната среда.
Бюджетът за изборите за народни представители на 19 април 2026 г. се увеличава с 400 000 лв. за закупуване на паравани за гласуване с хартиени бюлетини.
Отделното финансиране на паравани като самостоятелна бюджетна позиция е косвен сигнал, че към датата на приемане на първоначалния бюджет тази нужда не е била предвидена – само три седмици преди изборния ден.
Наредбата прави три терминологични и структурни корекции в правилата за отношенията на БНБ с контрагентите по парична политика, без да въвежда нови задължения или права за бизнеса и гражданите.
Наредбата въвежда значително по-строги норми за допустимо олово в кръвта на работещите и единна гранична стойност за диизоцианати, за да приведе България в съответствие с европейска директива от 2024 г.
Нормата за олово в кръвта на жени в детеродна възраст (4,5 µg/100 ml) е два пъти по-строга от общата за всички работещи (9 µg/100 ml) – рядко срещана полово диференцирана биологична гранична стойност в трудовото законодателство.
Наредбата въвежда държавен образователен стандарт за професията „Спортен масаж", определяйки изискванията за обучение и придобиване на четвърта степен на професионална квалификация.
Спортният масаж се легитимира като четвърта степен квалификация – същото ниво като редица инженерни и педагогически специалности, което е нетипично висок статут за масажна дейност.
Въвежда се държавен образователен стандарт за нова професия „Фитнес и здраве" с четвърта степен на професионална квалификация, а едновременно се коригират технически грешки в 29 по-рано издадени наредби за професионално образование.
Наредбата за изцяло новата професия „Фитнес и здраве" е поставена в направление „Фризьорски и козметични услуги" – класификационен избор, който може да изглежда нелогичен за сектора на физическата активност и здравето.
Наредбата разширява правомощията на здравните медиатори, въвежда областни координатори и задължителна електронна система за отчитане на дейността им.
Списъкът с областни координатори не се изготвя от държавен орган, а по предложение на неправителствена организация, имаща отношение към дейността на медиаторите – нетипична делегация на публична функция към НПО сектора.
Съдът отменя конкретна разпоредба от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, защото тя е приета при сериозни процедурни нарушения, включително непълни мотиви и нередовна обществена консултация.
Съдът отменя разпоредбата единствено на процедурни основания – непълни мотиви и закъсняло публикуване на доклада – без изобщо да разглежда дали самото съдържание на нормата противоречи на закона.
Съдът окончателно потвърждава отмяната на изискването организациите за рециклиране на опаковки да притежават официално разрешение за въвеждане в експлоатация на съоръженията си за предварително третиране на отпадъци.
Наредбата е приета през 2012 г. и е отменена в частта си заради процедурен пропуск от осем дни при публикуването на доклада – грешка в нормотворческия процес, довела 13 години по-късно до окончателна съдебна отмяна.