BasepointDoodles

Законодателство · Парламентарен дайджест

ДВ Дайджест · Седмица 17 · 2026
20–26 април 2026
2 акта от МС7 наредби/регулации
02 Министерски съвет 2 постановления
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
Бр. 37 · 2026-04-21
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 47 ОТ 16 АПРИЛ 2026 Г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г.
Министерски съвет

Преструктурира администрацията на Министерския съвет – сливат се няколко дирекции, намалява щатът с 6 щатни бройки, а дирекция „Сигурност" получава разширени правомощия и преминава на пряко подчинение на министър-председателя.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Щатът на администрацията се намалява от 497 на 491 служители – ликвидирани са дирекция „Информационни и комуникационни технологии" и дирекция „Управление на собствеността", чиито функции се поглъщат от преименуваната дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността" (79 бройки).
  • Отделът за контрол по изпълнение на актовете и договорите се закрива – дейността му се разпределя другаде; отдел „Регионална координация" получава 1 допълнителна бройка (от 8 на 9).
  • Дирекция „Сигурност" е издигната от „звено по сигурността" на пълноценна дирекция с 14 щатни бройки и е поставена на пряко подчинение на министър-председателя; директорът е едновременно служител по сигурността на информацията; дирекцията поема и киберсигурността, мрежовата сигурност и функцията на национален координатор на sTESTA мрежата.
  • Работното време вече се отчита електронно чрез системата за контрол на достъпа в сградите; министър-председателят може да установява различно работно време за отделни звена или длъжности.
  • Приемът на граждани е всеки работен ден от 9:30 до 12:30 ч. без записване; анонимни сигнали не се разглеждат, а сигнали за нарушения от преди повече от 2 години се прекратяват.
  • В три областни администрации (по приложения № 1, № 2 и № 22) щатът се увеличава с по 1–3 бройки; в областна администрация по приложение № 22 се създава нова длъжност „Служител по сигурността на информацията".
  • Всички суми в правилника се преизчисляват от левове в евро – засяга финансовите прагове и разходните лимити в приложенията.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Министър-председателят – получава концентрирани правомощия (пряк контрол над сигурността, работното време, вътрешните правила); служителите в дирекция „Сигурност" – разширен мандат и по-висок статут.
  • Губят: Служителите от закритите дирекции „ИКТ" и „Управление на собствеността" – сливането редуцира общия щат; отделът за контрол по договорите се ликвидира изцяло.
Забележително

Цялата киберсигурност и мрежова защита на правителствената администрация се прехвърля от самостоятелна ИТ дирекция към дирекция „Сигурност", подчинена пряко на министър-председателя – нетипична концентрация на ИТ и класифицирана информация в едно звено.

Влизане в сила
  • Влиза в сила от датата на обнародване – 21 април 2026 г.
Отвори в Държавен вестник ↗
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
Бр. 38 · 2026-04-24
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 48 ОТ 22 АПРИЛ 2026 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове
Министерски съвет

Актът вдига значително таксите за задгранични паспорти, карти за самоличност и редица документи за чужденци, въвежда нова временна карта за самоличност и военна карта за самоличност, и актуализира наредба за нередности по европейски фондове към евро.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Паспорти стават по-скъпи: 5-годишен паспорт за лица от 14 до 70 г. – 27 евро; за деца до 14 г. – 7 евро (първи) или 14 евро (следващ); за лица над 70 г. – 7 евро; за хора с увреждане ≥50% – 2 евро. Нов 10-годишен паспорт за лица от 18 до 70 г. – 29 евро.
  • Дипломатически и служебни паспорти с огромен скок: дипломатически – 59 евро (от 20,45), служебен – 89 евро (от 25,56), моряшки – 57 евро.
  • Нова временна карта за самоличност – такса 40 евро; лицата с мярка за неотклонение по НПК (чл. 68, ал. 2) са освободени от такса за първата такава карта.
  • Нова военна карта за самоличност – такса 38 евро; Министерството на отбраната превежда на МВР по 38 евро на тримесечие за всяка издадена карта на служител в структура на НАТО или зависимо лице.
  • Срокът за заявление при изгубен/откраднат документ е съкратен от 60 на 30 дни.
  • Такса за бързо изготвяне на лична карта – вдигната на 14 евро (от 12,78 евро).
  • Удостоверения за пътуване зад граница на чужденци с нови такси: за бежанец – 11 евро; за лице с убежище – 33 евро; с хуманитарен статут – 20 евро; без гражданство – 28 евро.
  • Наредбата за нередности по европейски фондове се актуализира терминологично – „лева" се заменя с „евро" навсякъде в относимите членове и приложение.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Лица с увреждания ≥50% и деца (запазват ниски такси); лица под мярка по НПК (безплатна първа временна карта); държавният бюджет (по-високи приходи от такси).
  • Губят: Всички граждани, нуждаещи се от нов паспорт или специализиран документ – плащат значително повече; особено засегнати са притежателите на дипломатически и служебни паспорти.
Забележително

Таксата за служебен паспорт скача от 25,56 на 89 евро – ръст от почти 250%, което е най-големият относителен скок в целия пакет.

Влизане в сила
  • Постановлението влиза в сила на 27 април 2026 г. – три дни след обнародването.
  • Няма гратисен период или преходни разпоредби за привеждане в съответствие.
Отвори в Държавен вестник ↗
03 Министерства и ведомства 4 решения · 3 наредби
НАРЕДБА
Бр. 38 · 2026-04-24
Наредба за отменяне на Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения
Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Отменят се действащите от 2007 г. правила за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, което премахва нормативната рамка, по която операторите са строили и разполагали антени и мрежова инфраструктура близо две десетилетия.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Наредба № 21 от 2007 г. – единственият специализиран регулаторен документ за изграждане на мобилни мрежи и съоръжения – престава да действа изцяло и незабавно.
  • Телекомуникационните оператори губят действащата правна основа за проектиране и изграждане на мобилна инфраструктура по досегашния ред; дейността им ще трябва да се съобразява с останалото общо строително и телекомуникационно законодателство.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Оператори и инвеститори, ако отмяната е стъпка към по-лека или по-актуална регулация (напр. улесняване на 5G разгръщане).
  • Губят: Общини, проектанти и оператори, които дотук са разчитали на ясни специфични правила – до приемане на нов нормативен акт остават без конкретна уредба за сектора.
Забележително

Наредбата се отменя без едновременно приемане на заместващ акт, което оставя строителството на мобилна инфраструктура в нормативен вакуум.

Влизане в сила
  • Влиза в сила от датата на обнародването – 24 април 2026 г.
Отвори в Държавен вестник ↗
НАРЕДБА
Бр. 38 · 2026-04-24
Наредба за отменяне на Наредба № 35 от 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура
Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Отменя се наредбата от 2012 г., която определяше техническите правила за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни интернет и телекомуникационни мрежи и тяхната инфраструктура.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Наредба № 35 от 2012 г. – единственият нормативен акт, регулиращ техническите норми при изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи – престава да действа изцяло.
  • Проектантите, строителите и операторите на кабелни мрежи (кабелна телевизия, интернет по кабел и др.) губят досегашната нормативна рамка, по която са работили над 13 години.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Телекомуникационни оператори и строителни фирми, за които остарелите технически изисквания от 2012 г. са представлявали административна тежест.
  • Губят: Проектанти и строителни надзорници, тъй като остават без ясна нормативна база за нови проекти до приемането на заместващ акт.
Забележително

Наредбата се отменя без едновременно приемане на нов заместващ нормативен акт, което оставя сектора в регулаторен вакуум.

Влизане в сила
  • Влиза в сила от датата на обнародване – 24 април 2026 г.
Отвори в Държавен вестник ↗
НАРЕДБА
Бр. 38 · 2026-04-24
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. за учебния план
Министерство на образованието и науката

Наредбата разширява възможностите за адаптиране на учебния план за ученици със специални образователни потребности – те вече могат да не изучават определени предмети или да имат наполовина по-малко учебни часове.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Ученици със специални образователни потребности могат да бъдат освободени от отделни учебни предмети (от задължителната или избираемата част), ако медицински документ удостоверява, че обучението по тях е невъзможно и екипът за подкрепа го е препоръчал с мотиви – задължително след информирано съгласие на родителя.
  • Същите ученици могат да имат намален брой учебни часове с до 50% от предвидените в училищния план за задължителната и избираемата учебна подготовка.
  • Възможността за отсъствие на учебни предмети от плана (вече съществуваща в наредбата) се уточнява изрично като приложима само за ученици с изявени дарби – текстът е прецизиран, за да се разграничат двете категории ученици.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Ученици със специални образователни потребности и техните семейства – получават законова основа за реална индивидуализация на натоварването.
  • Губят: Не се открива явен губещ.
Забележително

Намалението на часовете може да достигне до 50% от целия план – това е съществено отстъпление от стандартния учебен обем, което до момента не е било изрично уредено.

Влизане в сила
  • Наредбата влиза в сила от учебната 2026/2027 година, т.е. от септември 2026 г.
Отвори в Държавен вестник ↗
РЕШЕНИЕ
Бр. 37 · 2026-04-21
РЕШЕНИЕ № 8126 от 23 юли 2025 г. по административно дело № 2313 от 2025 г.
Върховен административен съд (седмо отделение)

Съдът отменя два текста от наредбата, определяща как работодателски организации доказват представителност, заради нарушена процедура при приемането им – без реален 14-дневен срок за обществени консултации.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Отменени са две разпоредби от Наредбата за представителност на организациите на работодателите (ПМС № 152/2003 г.), въведени с изменение от 27 януари 2016 г.: изискването за списък на „работодателите-членове" с ЕИК и данни за наети по трудов договор, и задължението НОИ да предоставя на министъра брой лица с непрекратени трудови договори по икономически дейности за оценка на представителност.
  • Причината за отмяната е процедурна: проектът е публикуван на 15 януари 2016 г. със срок за обсъждане до 28 януари, но е внесен в МС на 25 януари и приет на 27 януари – т.е. без да са изтекли задължителните 14 дни за становища от граждани и бизнес.
  • Запазен е в сила чл. 6, ал. 3, т. 1 от наредбата (членски състав по отраслов критерий), тъй като при приемането му през 2012 г. 14-дневният срок е бил спазен – проектът е публикуван на 10 януари, а внесен на 24 януари 2012 г.
  • Съдът потвърждава, че член на работодателска организация може да бъде само субект, който реално е работодател (има наети по трудов договор) – аргументът за „стартиращи фирми без служители" е отхвърлен като несъответстващ на Кодекса на труда.
  • Министерският съвет е осъден да плати на жалбоподателя (БРАИТ/БАСКОМ) 1 900 лв. разноски по делото.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Работодателски организации, кандидатстващи за представителност – отпадат конкретни доказателствени изисквания и начинът, по който НОИ-данните се използват срещу тях при оценката.
  • Губят: Министерски съвет – губи делото частично и плаща разноски; нормативната рамка за проверка на представителност временно остава с „дупки", докато не бъде поправена.
Забележително

Нормата е приета в нарушение на процедурата не защото не е публикувана, а защото МС я е гласувал само 12 дни след публикуването – с два дни преди официално обявения край на консултациите.

Влизане в сила
  • Отмяната поражда действие след влизане на решението в сила – то подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред петчленен състав на ВАС.
  • При неподаване на касационна жалба решението се разгласява публично по реда на чл. 194 АПК и отменените текстове спират да се прилагат.
Отвори в Държавен вестник ↗
РЕШЕНИЕ
Бр. 37 · 2026-04-21
РЕШЕНИЕ № 3462 от 26 март 2026 г. по административно дело № 11612 от 2025 г.
Върховен административен съд (петчленен състав, II колегия)

Съдът отменя три разпоредби от Наредбата за представителност на работодателски организации, защото Министерският съвет ги е приел, без да спази задължителния 14-дневен срок за обществено обсъждане.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Три разпоредби от Наредбата за представителност на организациите на работниците/служителите и работодателите (ПМС № 152/2003 г.) са обявени за незаконосъобразни и отменени: чл. 6, ал. 2, т. 1, буква „а", чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 7а, ал. 1, т. 2.
  • Основният порок: МС е приемал изменения на наредбата, без да изчака изтичането на задължителния 14-дневен срок за предложения и становища от граждани и организации – това се приема за особено съществено нарушение, независимо че никой не е подал становища в тези срокове.
  • При процедурата от 2012 г.: проектът е публикуван на 10.01.2012 г., но е внесен в МС на 24.01.2012 г. – точно в последния ден на срока, а не след него. Съдът установи, че срокът изтича на 24.01. и процедурата е можела да продължи законосъобразно едва след тази дата.
  • При процедурата от 2016 г.: проектът е публикуван на 15.01.2016 г., внесен в МС на 25.01.2016 г. и приет на 27.01.2016 г. – отново без реален 14-дневен срок за обсъждане.
  • Дългогодишното прилагане на отменените текстове (над 10 години без оспорване) не санира нарушението на процедурата и не е основание да се запазят незаконосъобразните разпоредби.
  • Министерският съвет е осъден да плати на Сдружение БРАИТ разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2855,76 евро.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Сдружение БРАИТ и по-широко – работодателски организации, чиито членове може да не притежават постоянно качеството „работодател" (напр. при временно отсъствие на наети лица), тъй като ограничителните критерии за членство отпадат.
  • Губят: Министерският съвет – осъден за разноски и с отменени три подзаконови разпоредби; потенциално се разхлабват изискванията за представителност на работодателски организации.
Забележително

Нарушението е установено не защото никой не се е включил в обсъждането, а само защото МС математически е сбъркал изчисляването на 14-дневния срок – подал е документите в последния ден на срока вместо след него.

Влизане в сила
  • Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
  • Отменените разпоредби престават да действат от датата на обнародване – 21 април 2026 г.
Отвори в Държавен вестник ↗
РЕШЕНИЕ
Бр. 37 · 2026-04-21
РЕШЕНИЕ № 4355 от 28 април 2025 г. по административно дело № 11179 от 2024 г.
Върховен административен съд (осмо отделение)

Съдът отменя текст от правителствена наредба, който изискваше съдебното решение за издръжка да е влязло в сила, преди държавата да започне да я изплаща.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Отменената разпоредба задължаваше детето да чака съдебното решение да стане окончателно (влезе в сила), преди държавата да поеме изплащането на издръжката вместо неплатящия родител – забавяне, което не е предвидено в Семейния кодекс.
  • Семейният кодекс предвижда изплащане от датата, на която е установено, че длъжникът (неплатящият родител) няма доходи и имущество – без изискване за влязло в сила решение.
  • Гражданският процесуален кодекс изрично предвижда предварително изпълнение на всички решения за издръжка, т.е. те се изпълняват още преди да са окончателни – текстът от наредбата противоречеше на това правило.
  • При приемането на наредбата през 2011 г. не е проведено задължителното обществено обсъждане – проектът не е публикуван предварително за становища от граждани и организации, което е самостоятелно основание за отмяна.
  • Правителството (Министерски съвет, Министерство на правосъдието и Министерство на финансите) защитаваше отменения текст, но съдът отхвърли аргумента им, че държавата не е „длъжник", а само изпълнява социална функция.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Деца, чиито родители не плащат присъдена издръжка – вече могат да получат плащане от държавата по-рано, без да чакат окончателно съдебно решение.
  • Губят: Министерство на финансите – отпада административна бариера, която на практика е отлагала държавните плащания за издръжка.
Забележително

Наредбата е от 2011 г. и е действала над 13 години с незаконосъобразен текст – нито един предходен контролен механизъм не я е засякъл, докато граждански сдружения не я оспориха в съда.

Влизане в сила
  • Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред петчленен състав на ВАС.
  • Ако не бъде обжалвано или касационната жалба бъде отхвърлена, решението се обнародва в „Държавен вестник" и влиза в сила от деня на обнародването.
Отвори в Държавен вестник ↗
РЕШЕНИЕ
Бр. 37 · 2026-04-21
РЕШЕНИЕ № 3737 от 2 април 2026 г. по административно дело № 8287 от 2025 г.
Върховен административен съд (петчленен състав, I колегия)

Съдът окончателно потвърждава отмяната на правило, което задължаваше деца да чакат влизането в сила на съдебното решение, за да получат издръжка, изплащана от държавата вместо неплатящия родител.

Пълно резюме ▾
Основни моменти
  • Отменена е разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1 от Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка (ПМС № 167/2011 г.), която казваше, че държавната издръжка се дължи едва от датата на влизане в сила на съдебното решение.
  • Семейният кодекс изисква издръжката от държавата да тече от 1-во число на месеца, следващ установяването, че длъжникът няма доходи и имущество – наредбата е въвеждала по-късен и по-неизгоден начален момент, надхвърляйки правомощията на Министерския съвет.
  • ГПК изрично предвижда предварително изпълнение на всички решения за издръжка, т.е. изплащането не може да се отлага до окончателност на акта – отмененото правило е нарушавало пряко тази норма.
  • Наредбата е приета и без задължителното публикуване на проекта в интернет и на портала за обществени консултации, което е самостоятелно и непоправимо процедурно нарушение.
  • Касационните жалби на Министерския съвет, министъра на правосъдието и министъра на финансите са отхвърлени; аргументът, че нормата е действала 14 години без проблем, е приет за неотносим.
Кой печели / Кой губи
  • Печелят: Деца, чиито родители-длъжници нямат доходи и имущество – вече ще получават държавна издръжка от по-ранен момент, без да чакат влизане в сила на съдебното решение.
  • Губят: Държавата (бюджетът) – задължена да изплаща издръжка за по-дълъг период, включително преди окончателност на съдебния акт.
Забележително

Наредбата е действала 14 години (от 2011 г.), преди да бъде атакувана – съдът изрично отхвърля аргумента, че дългото безпроблемно прилагане лекува незаконосъобразността.

Влизане в сила
  • Решението е окончателно и влиза в сила от датата на постановяването му – 2 април 2026 г.
  • Министерският съвет е длъжен да приведе наредбата в съответствие, като определи нов начален момент за изплащане на издръжката, съгласуван с разпоредбите на Семейния кодекс.
Отвори в Държавен вестник ↗