Законодателство · Парламентарен дайджест
Законът реформира регулацията на ВиК услугите – въвежда задължителен монопол на един оператор на всяка водна територия, разделя цените на битови и небитови потребители и ограничава печалбата на ВиК дружествата до 10% от приходите.
Законът изрично причислява храмове, манастири и читалища към битовите потребители – те плащат по по-ниската тарифа за домакинства, не по бизнес тарифата.
Регулирането на ВиК услугите в ЕС е до голяма степен национална компетентност и моделите се различават значително – от пълна общинска собственост (скандинавски страни) до концесии на частни оператори (Франция, Англия преди ренационализацията). Таванът на печалбата от 10% и изричната забрана за разпределяне на дивидент над него е нетипична законодателна мярка в европейски контекст и по-скоро напомня на регулациите в секторите на естествените монополи (газ, ток), отколкото на стандартния ВиК модел. Разделянето на цени по „битови/небитови" категории е практика, позната в няколко страни (напр. Германия, Австрия), така че в тази си част България следва утвърден европейски подход.
Законът намалява партийната субсидия за глас и определя минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 юли 2026 г., докато трае бюджетният вакуум.
Намаляването на партийната субсидия е разделено на два периода в рамките на един и същи закон – което означава, че ниската ставка от 3,00 евро се прилага с обратна сила за близо месец и половина преди обнародването на закона.
Повечето държави – членки на ЕС, имат законово установена минимална пенсия, но нейният размер и механизмът за определяне варират значително. Практиката на временно бюджетно законодателство (т.нар. „продължаващи резолюции") е позната в ЕС, но рядко се използва толкова продължително, колкото в България. Директното фиксиране на партийната субсидия в закон за временни разходи е специфично за настоящата българска практика и няма директен аналог в типичните западноевропейски системи.
Народното събрание официално формира Комисията по бюджет и финанси на 52-рото НС, определя броя на членовете, разпределението по парламентарни групи и ръководството й.
„Прогресивна България" държи повече от половината места в комисията (13 от 24), което й осигурява самостоятелно мнозинство без нужда от договаряне с партньори.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание формира Комисията по правни въпроси, определя нейния състав от 24 депутати и избира ръководството ѝ.
„Прогресивна България" държи 13 от 24 места в Комисията по правни въпроси – това е необичайно концентрирано мнозинство в орган, който е централен за всяко законодателно изменение.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание учредява Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия и избира нейния състав и ръководство.
„Прогресивна България" контролира 13 от 24 места – абсолютно мнозинство в комисията, което е рядкост при толкова фрагментиран парламент.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава парламентарна Комисия по енергетика с 24 члена и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи 13 от 24 места – абсолютно мнозинство в комисията само от една парламентарна група, което е необичайно концентрирано разпределение на влияние в енергийния надзор.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и избира нейните членове и ръководство.
„Прогресивна България" държи 13 от 24 места – абсолютно мнозинство в самата комисия, което е нетипично за парламентарни комисии, където обичайно се търси по-балансирано представителство.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание формира Комисията по външна политика, определя броя и разпределението на местата между парламентарните групи и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи абсолютно мнозинство в комисията сама – нещо нетипично, тъй като обичайно парламентарните комисии отразяват по-балансирано разпределение между управляващи и опозиция.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Парламентът официално формира Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на 52-рото Народно събрание, определя нейния състав от 19 депутати и избира ръководство.
„Прогресивна България" държи 10 от 19 места – абсолютно мнозинство в комисията само за една парламентарна група, което е нетипично за разпределение в парламентарни комисии.
Влиза в сила от обнародването.
Парламентарни комисии по европейски въпроси съществуват във всички страни – членки на ЕС, като тяхното създаване е стандартна практика. Разпределението на местата по принцип следва пропорционалното представителство на партиите в пленарната зала – доминирането на една група с над 50% е по-скоро изключение в европейската практика.
Народното събрание създава парламентарна Комисия по отбрана от 19 члена и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи 10 от 19 места – абсолютно мнозинство в комисията, което на практика й позволява да взема решения без подкрепата на нито една друга парламентарна група.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и определя нейния състав и ръководство.
„Прогресивна България" държи 10 от 19 места – точно мнозинство, което означава, че може да взима решения без нито един глас от останалите пет парламентарни групи.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание формира парламентарната комисия, която контролира тайните служби и употребата на подслушване и следене.
Въпреки че комисията е наредена по численост за целите на ротацията, всяка група има точно по двама членове – рядко срещано конституционно уравновесяване, при което мнозинството и малцинството имат идентична тежест в контрола над тайните служби.
Влиза в сила от обнародването.
Парламентарен надзор над службите за сигурност и специалните разузнавателни средства съществува в повечето страни от ЕС – Германия, Франция, Нидерландия и други имат специализирани комисии с подобни функции. Паритетният принцип на формиране (равен брой от всяка група) е по-рядко срещан – в повечето европейски парламенти представителството е пропорционално на размера на фракциите. Ротационното председателство е нетипично за западноевропейската практика, но се среща в страни с фрагментирани парламенти.
Народното събрание формира парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите на 52-рото НС и избира нейното ръководство.
С 13 от 23 места „Прогресивна България" държи над 56% от комисията сама – рядко срещано толкова концентрирано мнозинство в парламентарна комисия.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание формира парламентарната Комисия по труда, демографската и социалната политика и определя нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи 13 от 24 места – абсолютно мнозинство в комисията, което означава, че може да налага решения без подкрепата на нито една друга парламентарна група.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава и окомплектова Комисията по образованието и науката към 52-рото НС с 24 члена и определя нейното ръководство.
С 13 от 24 места „Прогресивна България" има самостоятелно мнозинство в комисията и може да определя решенията ѝ без коалиционна подкрепа.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание учредява парламентарна Комисия по въпросите на младежта и спорта и избира нейните 23 членове и ръководство.
„Прогресивна България" контролира 13 от 23 места – абсолютно мнозинство в комисията, което означава, че може да взима решения без подкрепата на нито една друга парламентарна група.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание формира Комисия по здравеопазването от 23 депутати и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи 13 от 23 места в здравната комисия – дял от 56,5%, който надхвърля пропорционалното ѝ тегло в пленарна зала и й осигурява самостоятелно мнозинство при гласуване в комисията.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава парламентарна Комисия по околната среда и водите с 23 члена и избира нейното ръководство.
ДПС има само 2 от 23 места в комисията, но именно техен представител оглавява нейното ръководство – нетипично несъответствие между брой места и получена власт.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава Комисия по транспорт и съобщения от 23 депутати и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" държи 13 от 23 места – повече от всички останали пет групи взети заедно, което е необичайно концентрирано мнозинство в парламентарна комисия.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава нова постоянна парламентарна комисия по иновациите и дигиталната трансформация и избира нейния състав.
Въпреки че „Прогресивна България" държи 8 от 15 места в комисията, председателското място отива при ГЕРБ–СДС – нетипично разминаване между числено надмощие и ръководен пост.
Влиза в сила от обнародването.
Специализирани парламентарни комисии по дигитализация и иновации съществуват в повечето страни от ЕС – Германия, Франция и Естония имат такива отдавна. България не е сред пионерите в създаването на подобен орган. Няма съществена структурна разлика от типичния европейски подход.
Народното събрание създава Комисия по културата и медиите с 23 члена и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" контролира 13 от 23 места – абсолютно мнозинство в комисия, което на практика означава, че може да прокарва решения без подкрепата на нито един друг партньор.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава постоянна парламентарна комисия, която ще се занимава с гражданското участие и връзката между институциите и гражданското общество.
„Прогресивна България" контролира 8 от 15 места в комисия, чиято тема е именно представителност и участие на гражданите – което е донякъде иронично с оглед на непропорционалното разпределение.
Влиза в сила от обнародването.
Парламентарни комисии по гражданско общество и гражданско участие съществуват в много страни от ЕС, включително Германия, Франция и Австрия. Формата не е нетипична, но конкретните правомощия и степента на реално влияние варират значително между отделните парламенти.
Народното събрание създава парламентарната комисия, която разглежда жалби на граждани и въпроси за права и вероизповедания, и избира нейния състав и ръководство.
„Прогресивна България" държи 8 от 15 места – абсолютно мнозинство в комисия, натоварена с граждански жалби и права, което е нетипична концентрация на контрол в един играч при многопартиен парламент.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Народното събрание създава парламентарна комисия от 13 депутати, която ще се занимава с политиките към българите, живеещи извън страната.
„Прогресивна България" контролира 7 от 13 места – абсолютно мнозинство в комисията – което означава, че на практика може да определя дневния ред и решенията ѝ без да се съобразява с останалите групи.
Влиза в сила от обнародването.
Повечето страни от ЕС имат някакъв механизъм за работа с диаспората – специализирани министерства, държавни агенции или парламентарни комисии. България не е сред първите, но и не изостава чувствително. Характерна особеност е, че в много западноевропейски страни диаспорната политика е обвързана предимно с консулски услуги, докато в България акцентът традиционно включва и въпроси за идентичност и гласуване от чужбина.
Народното събрание създава парламентарна комисия по превенция и противодействие на корупцията и избира нейните членове и ръководство.
„Прогресивна България" държи 10 от 19 места в комисията по борба с корупцията – рядко срещано мнозинство на една партия в парламентарна комисия, което й дава пълен контрол върху антикорупционния надзор.
Влиза в сила от обнародването.
Парламентарните комисии по борба с корупцията са стандартна практика в повечето страни от ЕС. Типично за европейския подход е по-балансирано представителство между управляващи и опозиция в подобни надзорни органи. България не изостава институционално, но концентрацията на мнозинство от управляващата сила в антикорупционна комисия се отклонява от духа на независим парламентарен контрол.
Народното събрание създава постоянна Комисия по туризъм от 15 депутати и избира нейното ръководство.
„Прогресивна България" притежава 8 от 15 места в комисията – това е нетипично тежко надмощие в една парламентарна комисия, което на практика й дава пълен контрол върху дневния ред и решенията в сферата на туризма.
Влиза в сила от обнародването.
Няма достатъчно сравнителни данни.
Общините получават право временно да пренасочат парите, предназначени за строителство и капиталови инвестиции, към спешни текущи ремонти на пътища, улици и публични сгради – но само с одобрение на общинския съвет и министъра на финансите.
Постановлението е необходимо именно защото България влезе в 2026 г. без приет държавен бюджет – целият механизъм е временна кръпка за управление на публични пари в условия на бюджетен вакуум.
Актуализират се правилата за електронното вписване на служебни правоотношения на държавните служители в регистъра на заетостта, като се въвеждат отделни кодове и процедури за активни и за прекратени преди 1 юни 2026 г. правоотношения.
Постановлението влиза в сила с обратна дата – от 1 юни 2026 г., т.е. задължения за вписване формално са възникнали 11 дни преди самото му обнародване.
Актът добавя изданието от 2025 г. на международните одиторски стандарти към официално утвърдените в България, като занапред регистрираните одитори трябва да прилагат и новото издание наред със старото.
Актът добавя изданието от 2025 г. на Международния етичен кодекс за счетоводители към действащите в България задължителни стандарти, като двете издания – 2024 и 2025 – вече се прилагат едновременно.
Наредбата въвежда нови задължения за по-големите инвестиционни посредници да публикуват и подават до КФН финансова информация в машинночетим формат, съвместим с европейската единна точка за достъп (ESAP), и добавя изисквания за управление на риска от концентрация към централни контрагенти.
Пълното задействане на задълженията за ESAP е отложено до 10 януари 2030 г. – рядко дълъг гратисен период, отразяващ, че европейската инфраструктура сама по себе си все още не е напълно изградена.
Актът транспонира две европейски директиви – Директива (ЕС) 2024/2994 относно риска от концентрация към централни контрагенти и Директива (ЕС) 2023/2864 за създаване на ESAP. Подобни изменения се въвеждат паралелно във всички държави членки на ЕС, тъй като ESAP е общоевропейски проект с обща целева дата 2030 г. България следва стандартния европейски подход без съществени национални отклонения.
Министерството отменя 8 остарели наредби от областта на ветеринарния контрол и хуманното отношение към животните, които вероятно са заменени от пряко приложими европейски регламенти.
Сред отменените е наредбата срещу африканската чума по свинете – болест, която към 2024–2025 г. беше сред най-острите ветеринарни заплахи в Европа, което прави отмяната й политически чувствителна, дори ако задълженията вече са уредени на европейско ниво.
Всички отменени теми са уредени от пряко приложими европейски регламенти – контролът на болести по животните е хармонизиран чрез Регламент (ЕС) 2016/429 („Законодателство за здравеопазване на животните"), а хуманното отношение при клане и транспорт – чрез регламенти от 2009 г. Националните наредби от 2005–2006 г. са приети преди или непосредствено след влизането на България в ЕС и оттогава до голяма степен се дублират с европейската рамка. Отмяната им е стандартна „правна хигиена", широко практикувана в другите страни членки.
След смъртта на народния представител Любен Дилов, ЦИК обявява следващия кандидат от листата на ГЕРБ-СДС в Бургаски район – Галя Василева – за негов приемник в 52-рото Народно събрание.
Мандатът се прехвърля без никакво участие на избирателите – смъртта на депутат автоматично „активира" следващото име от листата, колкото и малко гласове да е получило то лично.